През последните години Китай се утвърди като един от най-важните икономически партньори на Африка. Парите за всевъзможни болници, улици, стадиони и електроцентрали често идват именно от "Поднебесната империя". Много от работниците, които участват в реализацията на огромните проекти, също са китайци. Но идвайки от родината си, те

пренасят и редица свои културни и манталитетни особености. А това често създава конфликти. Наблюденията показват, че трудовото ежедневие в "China Afrika" твърде често е белязано от различни видове дискриминация.

Други ценности, други разбирания

Изграждането на железопътна мрежа в Кения е един от проектите, които се осъществяват с китайски инвестиции. От една година насам железопътното трасе свързва източноафриканското пристанище Момбаса със столицата Найроби. Това е най-големият инфраструктурен проект в Кения от провъзгласяването на независимостта на страната през 1963 година.

Но покрай изграждането на линията постоянно възникваха скандали. Чуваха се и обвинения в расизъм. Кенийски журналисти твърдят, че китайските работници не искат да сядат на една и съща маса с африканските си колеги и постоянно ги обиждат и унижават. Кенийката Елизабет Хорлеман, експерт по международна комуникация, твърди, че това се дължи на манталитетни различия и идеологическа индоктринация. "Китайците не са готови да приемат, че техните представи се различават от тези на някои други народи в света. Те са наши гости, но се опитват да налагат своите собствени идеологически виждания, а в това се крие сериозен взривоопасен заряд", казва тя. За китайските служители има един върховен закон – сляпо да се подчиняват на йерархията. Каквото каже началникът, се изпълнява без коментари.

Политологът Стив Цанг, който ръководи лондонския Институт за ориенталски и африкански проучвания, предполага, че политическата идеология в Китай също играе определена роля. "В момента китайското ръководство не пропагандира мултикултурализма, тъкмо обратното. Комунистическата партия се стреми всячески да налага китайската идентичност и култура", казва той. И до днес Китай е една от най-хомогенните страни в етническо отношение. 92% от населението са етнически китайци. А когато непрекъснато ти внушават, че само китайската култура и цивилизация са ценни и достойни за зачитане, това създава идеална среда за развитието на ксенофобия и дискриминация на всички чужденци", казва Стив Цанг.

Никакви правителствени санкции

„Китайците обаче не са само гости. Те са инвеститори, с тях влизат пари в обеднелите африканските държави“, казва Елизабет Хорлеман. Затова Кения, например, не смее да подходи по-твърдо спрямо неуважителното поведение на азиатците. "Настроенията сред кенийското население не са добри. То се опасява, че страната им е продадена на китайците", казва тя.

Китайското правителство също не смята за необходимо да предприеме някакви наказателни мерки срещу онези свои сънародници, които се държат расистки в чужбина. Според Стив Цанг, това не е учудващо. "Китайското правителство се грижи за бизнеса с африканските правителства, но не и за обикновените хора, които трябва се справят с ежедневните предизвикателства. Тази задача Пекин оставя на африканските власти", допълва той.

От това положение най-много страдат обикновените работници в Африка. Много често те не знаят как да се противопоставят на расистките нападки и дискриминацията, нито как да предприемат юридически мерки срещу тях. 

Фактът, че съжителството между китайци и африканци може да върви и по значително по-гладък начин, личи от опита на Южен Китай. По официални данни в метрополията Гуанджоу живеят около 16 000 африканци. Това е най-голямата африканска общност в Азия. Африканците принуждават Китай да преосмисли до известна степен собствената си ксенофобия. Постепенно взаимното опознаване и срещите между африканци и китайци дават плодове. Според Стив Цанг обаче, ежедневният расизъм все още е широко разпространен. Тъмнокожите, например,  често не са добре дошли в китайските хотели. "Това много показателно за отношението на Китай към малцинствата", заключава той.