За първи път след избухването на дълговата криза Гърция отново се осмелява да пласира държавни облигации на капиталовите пазари. Страната пусна петгодишни облигации и по този начин си осигури 2,5 милиарда евро. В Атина се говори, че търсенето било голямо. Вярно, че 2,5 милиарда евро не могат да спасят света, но пък са ясен вътрешнополитически сигнал. "Виждате ли, ние успяхме. Пазарите отново ни се доверяват. Няма защо да ни наказвате на предстоящите евроизбори и да избирате антиевропейски партии" - така звучи посланието във вътрешнополитически аспект.

Нека обаче не се заблуждаваме. Ако погледнем основните икономически показатели на Гърция, бързо ще разберем, че страната далеч не е узряла за частния капиталов пазар. От избухването на кризата досега безработицата в страната е нараснала най-малко два пъти. В момента тя е 27%. Държавната задлъжнялост пък не само, че не е намаляла от избухването на кризата досега, ами дори се е увеличила - от 300 на 320 милиарда евро. И то въпреки опрощаването на 100 милиарда дългове от частните кредитори.

Чрез нахалство към прогрес

С държавната си задлъжнялост от почти 180 процента от брутния вътрешен продукт, Гърция е най-задлъжнялата страна в света след Япония. Експертите смятат, че Атина спешно се нуждае от ново опрощаване на дългове.

Въпреки това излизането на капиталовите пазари се увенча с успех. Успех, който можеше да се предвиди. Защото нахалството побеждава. Освен това Атина може спокойно да се осланя на ненаситността на инвеститорите. За тях няма никакво значение това, че проблемите на Гърция все още са огромни. Все пак новите държавни облигации на Гърция предлагат сравнително високи лихви. Ако пък Атина не може да погасява новите си дългове, то на помощ ще се притекат европейските данъкоплатци.

Гърция печели в момента и от масивния отлив на капитали от бързоразвиващите се страни, до който се стигна след като Централната банка на САЩ обяви по-строга парична политика и ограничи програмата си за изкупуване на облигации. Сега този свободен капитал търси нови възможности за инвестиции и възможно най-високи печалби. А тъй като облигациите на страните с висок бонитет като Германия предлагат много ниски лихви, инвеститорите отново гледат на кризисните страни в Европа като на подходящ пристан за своя капитал. Испанските и италианските облигации също извлякоха ползи от това.

"Гръцките игрички с цифрите"

Въпреки че Гърция още години наред ще бъде зависима от финансовите помощи на МВФ и ЕС, правителството в Атина иска на всяка цена да избегне трети помощен пакет, който би бил свързан с нови мерки за икономии. Затова и гръцките политици гордо твърдят, че още през миналата година страната била постигнала съществен излишък в държавния бюджет. Те твърдят, че разходите и приходите преди удържане на лихвите били изравнени.

Това обаче би било равнозначно на чудо. Защото през първите три тримесечия на 2013 между разходите и приходите зееше дупка от 17,6 милиарда евро, информира Евростат. Но може би пък чудото е станало през последното тримесечие на годината? Истината ще излезе на бял свят след две седмици - тогава Евростат ще представи окончателните цифри. А дотогава Атина трябва много да внимава, защото в противен случай светът няма да спре да говори за "гръцките игрички с цифрите".