Г-н Заимов, какво Ви подтикна да заличите точно посвещението: „На Съветската армия освободителка от признателния български народ” върху едноименния паметник в София и защо точно сега, 32 години след падането на просъветския режим у нас?

Мартин Заимов: Исторически погледното, режимите никога не падат, а се разпадат постепенно. Изчистването на този позорен и фалшив надпис и преместването на монумента на съветския режим ще са сходни с действията на Беата Кларсфелд спрямо канцлера на Германия Курт Кизингер през 1968/69 г., които слагат началото на края на денацификацията на германските елити и общество.

На какво основание полицията Ви арестува и на какво основание след това Ви освободи?

Мартин Заимов: Арестуваха ме по член в Наказателния кодекс, непроменен от комунистическия период. Днешната ни съдебната практика разглежда подобни действия като „изразяване на политическо мнение“ т.е. задържането ми беше безпредметно.

Арестът с неговите публични ефекти ли беше целта на протестния Ви акт или наистина се надявахте да заличите надписа?

Мартин Заимов: Целта беше да дам тласък на обществения дебат. А надписът върху Паметника на Съветската армия трябва и ще бъде заличен, рано или късно.

Как се отнасяте към довода, че подобни паметници са израз на признателността към съветските войници, загинали в битката с фашизма, и съществуват в много европейски държави?

Мартин Заимов: Не го разбирам. Във всички бивши комунистически страни с изключение на България тези паметници вече са преместени на по-подходящо място - във Военно гробище, например, както в Естония. Или най-малко - както в Будапеща, например, посланието им бе напълно променено и очовечено.

Трябва ли да се изпълни решението на СОС от 1992 година паметникът да бъде демонтиран?

Мартин Заимов: Разбира се, доколкото „демонтаж“ означава преместването му на подходящо място.

Руското посолство у нас нарече акта Ви „циничен” и Ви противопостави на Вашия дядо – генерал Владимир Заимов, герой на Съветския съюз, арестуван и разстрелян през 1942 година по обвинение за шпионаж в полза именно на Съветския съюз. Има ли колизия между фамилната Ви памет и настоящите Ви убеждения и действия?

Мартин Заимов: Никаква. Съпротивата на Владимир Заимов е била срещу губещата ни позиция във войната, довела по-късно до съветска окупация. Единствената информация, която е предоставил на съветското посолство в София, е била свързана с дислокацията на германски войски в България с надеждата да предотврати очакваната от него пагубна окупация.

Всяко посолство изразява позицията на властта в страната си. Но съм убеден, че преместването на позорния монумент е еднакво добро действие, както за нас, така и за многото руснаци, които се срамуват и страдат от насилствения и безумен посткомунистически режим на Кремъл.

Почакайте малко – искате да кажете, че дядо Ви е сътрудничил на руснаците, за да попречи на идването им в България като окупатори?

Мартин Заимов: Да.

Защо, според Вас, въпреки че комунистическият режим със закон беше обявен за престъпен, нашето общество 30 години по-късно не само не е успяло да го осъди, а се носи по вълните на соцносталгията?

Мартин Заимов: Защото повечето хора си спомнят с радост отминалата младост… А и отговорите на задаваните от социолози въпроси зависят от формулирането на самите въпроси и това, което наричате „соцносталгия“, е погрешна интерпретация на недоволството, често основателно, от текущия живот.

Много хора не се замислят и не осъзнават, че абсолютно всичко зависи от свободата и достойнството, както на отделния човек, така и на общността като цяло.