Това че 50 националисти обединени под наименованието “Целокупна България” поискаха в началото на седмицата да се въведе задължителна казарма и за жените, да се създадат изолатори за всички престъпници с повече от две неприключили дела, а българските малцинствени групи от Молдова и Украйна да бъдат преселени в районите на Сакар планина и Лудогорието, за да се реши демографската криза може да се възприеме като поредната налудничава (и обречена!) кампания на шепа хора. Роенето обаче на подобни формации, които се подреждат в кафявите нюанси на крайно дясното, е факт, който най-малкото буди любопитство.

Първо, защото България няма традиции, нито впечатляващи изяви в този ъгъл от политическия спектър – в страната никога не са избухвали мащабни и забележителни екстремни формирования. Това, което знаем от историята са локални, хилави, единични и имитативни опити.

Сигурно поради тази причина форумът в Интернет – едно неясно и непредставително, но все пак симптоматично сигнално пространство, където гастролират всякакви ентусиасти, се произнесе категорично- присмехулно и подигравателно - по повод идеята на “Целокупна България”.

Случаят наистина е някакси лабораторно ясен (да искаш в началото на 21 век навършилите 18 години да бъдат викани на наборен принцип за обучение в полеви условия, за да могат да участват във войски за териториална защита на една страна, която след по-малко от година ще стане член на Европейския съюз - е не само налудничаво, но и комично. Особено като имаме предвид, че вдъхновените патриоти предвиждат тези войски да бъдат формирани както от момчета, така и от момичета, което никога не се е случвало досега в България. Естествено, пишещите във форума почти единодушно отсъждат: “боже боже колко идиоти има на този свят!”

Когато обаче заиграването с недоимъка, бедността, корупцията и престъпността не е толкова дебелашко, когато заиграването с всичко онова, което може да бъде поместено в колективното събирателно “социални и национални несполуки” се хлъзга покрай всекидневното човешко недоволство, то отзвукът е доста по-нюансиран. Именно това прави посланията на националистите опасни и въздействащи , защото някои от тях имат дарбата да маскират своята нетолерантност към различията в меки и лесно смилаеми опаковки.

Какво наблюдаваме към днешния ден – някакво неясно състезание на още по-неясни групи от хора, които бързат да застанат отстрани, отпред, отзад… някъде около хората на “Атака”, може би защото оценяват националистическата реторика на Сидеров и компания като най-краткия път от улицата до парламента. Последните парламентарни избори показаха, че такава логика, за съжаление, има своите основания.