Министърът на горите прочиства “неблагонадеждните” имена на животни, дясноекстремистката организация “Сивите вълци” се радва на голяма популярност, а челните места в списъка на бестселерите се поделят от един антиамерикански роман и “Моята борба” на Хитлер.

Председателят на “Сивите вълци” Йозтюрк казва, че приливът от нови кандидати в групата му се отприщил след 17 декември, деня в която Анкара получи жадуваната покана за преговори с ЕС. Той обяснява това с налагащото се все повече – според него - мнение, че управляващата партия подкрепяла кръгове, застрашаващи териториалната цялост на страната.

“Сивите вълци” могат да бъдат разпознати по книгите, които четат. Най-популярни сред тях са произведенията на екстремисткия пантюркист Нихал Атсиз, в които той развива своята великотурска расова идеология. Атсиз питаеше големи симпатии и към нацизма. Затова не е чудно, че неговия ренесанс върви успоредно с продажбата на повече от 100 000 бройки от “Моята борба” на Хитлер.

Националистическата истерия е обхванала явно и зоолозите. Министърът на горите Осман Пепе промени някои неудобни имена; не своето впрочем, което означава “пелтек”. При латинското название на лисицата Vulpes Vulpes Kurdistanica той заличи географското обозначение, а от дивата овца Ovis Armeniana Ovis стана Orien Anatolicus.

Един млад областен управител пък разпореди да бъдат махнати от библиотеките в подчинената му област и изгорени книгите на Орхан Памук, най-големия жив турски писател. Причината: в един разговор Памук заяви, че има куража да заяви открито онова, за което на другите им липсва кураж, а именно, че по време на Първата световна война турците са избили над един милион арменци.

Тази пролет управляващата партия на премиера Ердоган е явно в криза, виждайки се изправена срещу обединението по принуда между великотурските националисти и левичарите-националисти. Двеста интелектуалци подписаха призив, в който дават израз на тревогата си от десния уклон в страната и предупреждават за опасността за вътрешния мир. Истанбулската политоложка Тюркмен обяснява “неонационализма” със следните три фактора: реформите на ЕС, не довелите до конкретни резултати отстъпки по кипърския въпрос и външния натиск за признаване на геноцида срещу арменците. Във вътрешната политика г-жа Тюркмен съзира нова поляризация и радикализация, а във външната – опасност от нова изолация на Турция.