През пролетта на 1933 година Вилхелм Фелдберг е млад асистент-лекар в Психологическия институт на берлинската болница "Шаритé". Една сутрин внезапно е уведомен от началника си, че е уволнен и още същия ден трябва да напусне клиниката. Освен това му е наложена мярка домашен арест. Преди това директорите на клиниката са решили на свое събрание, че евреите вече са нежелани сред работещите в болницата. С това ръководството показва изпреварващо послушание пред националсоциалистическия режим, тъй като към момента все още няма приет закон с подобно съдържание.

Фелдберг, който в спомените си описва подробно своето изгонване от Германия, заминава за Англия, където става известен фармаколог и психолог. На него и други прокудени от "Шаритé" медици най-голямата университетска клиника в Европа е посветила два паметни стълба, открити наскоро в Берлин като част от един по-голям проект за осветляване на миналото.

Тъмното минало на професорите-медици

"Шаритé" не е единственият научен институт, който чак сега решава да вдигне завесата над своята роля по време на националсоциализма в Германия. Първите изследвания за университетите по времето на Третия райх се появяват още през през 70-те години на миналия век. Но те са резултат по-скоро от усилията само на отделни учени. Висшите учебни заведения се захващат по-активно с тази дейност чак в края на 90-те години. Защо толкова късно? "Дълго време темата е била избягвана, за да не бъдат засегнати уважавани професори", казва берлинският историк Рюдигер фом Брух.

В продължение на години науката се крие зад тезата, че не се е поддала на националсоциалистическата иделогия. Тази легенда отдавна е опровергана - имало е много учени, които са симпатизирали на нацистите и доброволно са се поставяли в услуга на режима, посочва фом Брух. И в "Шаритé" също са били извършвани опити с хора, изследвани са били расовите различия и са били правени насилствени стерилизации.

Дружеството "Макс Планк" е първото, което през 1997 година създава работна група за изследване на своята собствена роля по времето на националсоциализма. Примерът му по-късно е последван и от други научни институти. "Дотам обаче се стига не заради някакво чувство на лична вина, а защото общественият натиск по онова време достига връхната си точка", обяснява Рюдигер фом Брух.

Услужливите помагачи на режима

В много германски висши учебни заведения този процес все още е в начална фаза. За прокудените професори има немалко данни, но за останалия състав на болниците и клиниките информацията е доста оскъдна, казва специалистът по медицинска история Удо Шаген. "Само в "Шаритé" имаме имената на повече от 180 учени, които са били принудени да напуснат клиниката, но не знаем почти нищо за прокудените сред обслужващия медицински персонал", казва той и припомня, че в Берлин делът на лекарите и медицинските сестри от еврейски произход е бил много висок. Много от тях са успели да избягат в чужбина, но малцина са могли да запазят професията си.

Сред лекарското съсловие от нееврейски произход почти никой не се е осмелявал да се противопостави открито на националсоциалистите. Дори водещи учени в "Шаритé" като известния хирург Фердинанд Зауербрух или психиатъра Карл Бонхьофер са съдействали на режима да прави своите медицински опити с хора, включително в концентрационните лагери.

Днес ролята на лекарите по време на Третия райх е част от обучението на студентите по медицинска етика. "Често всичко започва безобидно - с някакво отклонение от етичните норми, но то обичайно се оказва само първата стъпка към действия и събития с голямо историческо значение", казва преподавателят по медицинска етика Карл Макс Айнхойпл. Затова и проектът на "Шаритé" за прочит на миналото има за цел не само да ни напомня за съдбата на прокудените учени, но и да служи за предупреждение на новите поколения медици.