1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Началото на края на Борисов

Полина Паунова11 февруари 2016

Доскоро премиерът Борисов имаше безупречно тефлоново покритие. Но един въпрос и две събития от последните дни подсказват началото на края на ерата "Борисов", твърди Полина Паунова в коментара си.

Снимка: BGNES

В началото на 2013 година правителството на Бойко Борисов падна от власт в резултат от масови протести. Дали те бяха инсценирани и кой стоеше зад тях - оставяме настрана. Предизвикани бяха предсрочни избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да състави кабинет. И въпреки всички събития, които трябваше да отслабят позициите му на управленец, който очевидно не се справи с властта, а впоследствие не пожела да поеме отговорност, социологическите проучвания продължаваха да рисуват Борисов като най-популярния и одобряван български политик. Той запази този си ореол и в ролята на опозиционен лидер, а властващите по това време БСП и ДПС всячески се опитваха да засилят усещането, че ГЕРБ няма алтернатива. Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бе най-крещящият пример, но далеч не единственият.

Тефлон

Любопитен момент е, че по това време Борисов нито веднъж не събра куража да изрече скандалността на въпросното назначение, нито пък да влезе в пряка конфронтация с Движението за права и свободи. Но и тази двойственост не се отрази на неговия рейтинг. Имиджът му на „национален спасител“ си остана константен. А за първото му управление и до днес се мисли като за кабинет на малцинството, въпреки че той пребиваваше във властта благодарение на „Атака”, Яне Янев и ДПС.

С две думи: политико-тефлоновият слой на Борисов работи безотказно и почти няма ситуация в последните години, от която той да е понесъл негативи. Нещо повече: успяваше дори да извлече ползи. Всякакъв вид задкулисни договорки по време на настоящия коалиционен кабинет, участието във властта на проруската формация на Георги Първанов, официалното въвличане в управлението на националисти, плаващите мнозинства с ДПС, провалът на широко обговаряната съдебна реформа - всички тези безспорни гафове някак заобикаляха премиера. И нищо не подсказваше за резкия срив, който ще го сполети само за няколко дни и само заради няколко събития, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко значими за управлението.

Огледалото

“Искам да Ви попитам, когато четете неговите (на Делян Пеевски - бел. авт.) медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива... "Шпигел" означава огледало на немски. Искам да Ви попитам започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?" - с този въпрос започна началото на края на Бойко Борисов. Той бе зададен преди няколко дни на среща на премиера с представители на българската общност в Лондон, където той бе на посещение. А повод даде публикация на авторитетното германско списание “Шпигел“, което описа скандалния депутат от ДПС като айсберг на корупцията в България.

"Българският политик Пеевски: айсберг на корупцията" - под това заглавие онлайн-изданието на списание "Шпигел" помести критична статия за Делян ПеевскиСнимка: BGNES

И изведнъж станахме свидетели на нещо невиждано досега: Борисов не отвърна подобаващо на атаката. "Категорично не е вярно", заяви премиерът. И така неусетно изпусна положението от контрол. Той, същият онзи тефлонов човек, който може да се измъкне от всяка ситуация, без да му полепне и грам "чернилка". Или по-скоро - можеше.

Няма ги атрактивните измъквания. Няма ги шегите и закачките. "Категорично не е вярно", повтаря той. И се опитва да насочи разговора към усвоените еврофондове. Номерът обаче не минава. "Защо Румъния ни изпревари?", гласи следващ въпрос. "В какво?", пита премиерът. Но самият факт, че не знае в какво, вече е отговор.

Тефлоновият политик изчезна. Неговото място неусетно зае един премиер, който изпускайки положението от контрол, насъсква медийните си съветници да “предупредят“ големите телевизии, че и те си имат взимане-даване с Пеевски. И затова не бива да нарушават омертата, разгласявайки случилото се в Лондон. Очевидно осъзнал, че контролът вече не е в негови ръце, министър-председателят всячески се опита да скрие белезите за това състояние. Което обаче освети ярко страховете му.

Междувременно още едно символно събитие показа, че увереният Борисов е заменен от балансьор, поддаващ се на натиск в името на властта. Именно той, който лансира номинацията на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, сам „отстреля“ собственото си предложение. В сряда правителството официално номинира спорната Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.

Страхът

Въпреки липсата на официална информация по темата, вече е съвсем ясно видимо, че в името на разбирателството с АБВ на Георги Първанов министър-председателят е склонил свързаната с комунистическия режим дама да бъде българската кандидатура. Редица анализатори веднага се запитаха: Какво накара Борисов да постъпи така? Отговорът е прост и еднозначен: страхът.

Страх, че изпуска контрола над привидностите, които години наред управляваше добре.

Страх, че след като ДСБ оттегли подкрепата си за кабинета, такава възможност съществува и за АБВ, а подобен сценарий би осветил здравите връзки между ГЕРБ и ДПС. Връзки, които до този момент не попадаха в обществения фокус. Дори когато бяха изговаряни в прав текст от самия Борисов (справка: репликата „Мерси, ефенди“).

Страх, че прокобата „Пеевски“ (без тук да има значение личността на самия Пеевски) ще сполети и неговата политическа съдба, точно както се случи със Сергей Станишев, Пламен Орешарски и дори Лютви Местан.

Страх, че не изпълнява ли определени искания, зависимостите му ще бъдат осветени. И именно заради този страх бившият Борисов (тефлоновият) вече го няма. А настоящият се държи още по-силно за тези зависимости. Затова изглеждащият всесилен лидер на ГЕРБ вече подлежи на рекет и изнудване. А единствените, които няма да забележат това, ще са медиите, свързани с Делян Пеевски. Медии, които никога няма да отразят въпроса кого вижда Борисов в огледалото. Защото отговорът е ясен.

По-важното обаче е, че няма никакво значение кой какво ще отрази. Зависимостите на доскоро всесилния премиер са вече видими за всички. От София до Лондон. И именно тази видимост е началото на края на ерата „Борисов“ в българската политика.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ