Трагизмът на безумството в Париж, напрегнатото очакване на ужаса в Брюксел, арестите в Лондон, надвисналите като буреносни облаци заплахи, закани, предупреждения към Европа и нейния цивилизационен и ценностен порядък, към всекидневния ѝ живот - всичко това едва ли оставя някого равнодушен. Всички, тук и сега, сме уязвени в свободата си, „включени” сме в режим на тревожност, обговаряна и във високото, и в ниското на нашите гласове.

„Глобалният трус”, прекрояващ бъдещето на света, отеква и в България, всеки го назовава и коментира - и как би могло да е другояче? Но в същото време няколко сайта, рупори на измислени новини, нагнетяват усещането за съвсем друга апокалиптичност.

Тиня

Паникьосани, обеднели и духом, моделирани години наред от най-пошлото и жълто медийно бръщолевене, повечето българи приемат за чиста монета всеки мерзък слух, всеки пошъл пиар-театър, всяка откровена нелепица. Настървяват се за още и още дребнотемни нашенски апокалипсиси и гнусни подмятания, които да окалват всички вкупом, да овъргалват в махленска тиня и последния разпознаваем авторитет (ако все още е останал такъв), да „опраскват“ всяко почтено усилие, което си струва. Измислените „жълти“ скандали се сдвояват със същинските наистина скандални събития и не само ги омаловажават, а направо ги замазват и засенчват, понасят ги в общата мътна стихия. Така сме склонни да пропуснем, отложим или смалим съдебната реформа, например, разумните стъпки, направени едва-едва в правилната посока с много преговори и побутвания, а поносими на първо четене компромиси сега са затлачени от подслушаните скандални разговори и мистериозните им участници и записвачи.

Кой ограби българското бъдеще?

Развращаващи са и „филмите“, в които обществото ни се вкарва зорлем с показни арести, тръшкания на жени и симпатизанти, освобождавания под гаранция и прочие. И не става съвсем ясно едни и същи ли са сценаристите на всичко случващо се с цел масово оглупяване и отвличане на вниманието от важните точки в дневния ред на България. Да не би пък, депресирани от световните събития, и мислещите българи да проявяват вече излишна мнителност и болна фантазия, та да подозират разни лобистки сценарии в законодателството, грубо неравновесие в бъдещия бюджет и дори да стигат дотам, че новият собственик на Виваком да им се струва подставено лице? Или погрешно си спомнят, че в колата на убития Иван Тодоров-Доктора бяха намерени снимки, които показваха как министри от НДСВ и мафиоти играят карти на яхтата на същия този Спас Русев?

Не си ли заслужава на фона на глобалната тревога за бъдещето все пак да разберем кой ограби българското бъдеще: едно честно разследване на продажби, препродажби и кражби на БТК, на подмятането на компанията от едни ръце в други, макар и закъсняло, си струва.

Струват си и протестите на библиотекарите и музейните работници, които от дъното на социалното унижение ще напомнят във вторник, че и образованите хора в България трябва да имат шанс. С каквото и да ги заливат и заплашват рупорите на измислени новини.