Така ги назоваваше патриотичната военна доктрина на тоталитарния режим в България. Забраната за пътуване в онези дни предотвратяваше приятелските връзки и преодоляването на исторически наслоените предразсъдъци и антипатия между българите и техните съседи. Главата на победения император Никифор - като празничен сребърен бокал, и други ярки образи от учебниците по история укрепваха националното ни самочувствие. А материалните придобивки на южните ни съседи и свободата да пътуват ни комлексираха. Старите хора тогава казваха: "Еех, през Втората световна война събирахме помощи за Гърция, а сега са добре, ядат парите на Запада."

Съседите ни отговаряха със същото недоверие и снизходителност, дължаща се най-вече на неравенственството в бита. В първите свободни пътувания в Гърция след 1989 година българите се натъкваха на дразнеща отлика – така нареченото “периптеро”. Една скромна будка, от която по всяко време и във всяка точка на страната човек можеше да се обади по телефона (дори и в чужбина!), да си купи вестник, аспирин и презерватив. Немислима и до днес инфраструктурна еволюция или революция, ако предпочитате, в целия район на Странджа и Родопите от другата страна на граничната бразда.

Толкова близо, толкова далеч

И до днес харчим повече, отколкото имаме, призна един гръцки икономист през седмицата, обществото ни изживява тежка криза, стачкуват много съсловия, от блокадата и ние понасяме огромни загуби, но трябва да сме единни, за да успеем. Триседмичната блокада на гръцките фермери, които искат по-големи субсидии, донесе 15-километрови мъчителни опашки на граничните пунктове и тежки дни за българския бизнес. Той говореше за 3 млн. евро загуби на ден. Доказаните (с документи) загуби на фирмите засега едва достигат 2,5 млн. лева, сума в пъти по-малка от размера на обявените, но и на реалните щети. Не цялата икономическа дейност е обезпечена с договори, признава икономическият министър Tрайков. Пропуснатите ползи ще акумулират и още загуби.

Oще една разлика, но от друг порядък

В България всеки протест трае от ден до пладне. Така беше в железниците, така е в земеделието, в болниците. Списъкът може да продължи безкрай. Лидерите на синдикатите безкритично стоят зад властта и дори агитират за нея с интервюта в българската преса. А иначе, и българите искат да се оплакват и някой да им плаща за това. Но не се получава. Системното разграбване на държавата на най-високо равнище, след влизането й в ЕС по-често води до глоби и санкции, отколкото до субсидии и структурни фондове.

Заради заменките на гори в най-привлекателните местa – обикновено част или в близост до скъпи курорти, България е заплашена със санкции от 1,5 млрд. лева oт ЕК. Aко се докаже, че е предоставила неправомерно държавна помощ на частници. Парите ще изплати държавата, т. е. данъкоплатците, а после много трудно ще си ги вземе от облагодетелстваните, признават неохотно юристи от всички цветове.

Конграчулейшън, Брюксел!

Като абсолютен рекoрдьор в заменките в министерството на земеделието и горите се прослави “човекът на Доган” Нихат Кабил. Но не беше сам. Когато излязат наяве имената на участниците в заменките с гори (не на подставените лица, а на истинските), ще се види каква разнолика дружина си е разпределяла порционите, обещава в. “Сега”.

Teзи, които го крадат, народът – с необяснима симпатия – нарича хора, които са “напред с материала”. Сега плаща за този “материал”. Бъгарските граждани взимат най-скъпите уроци по гражданско поведение и защита на основните си права в целия Eвропейски съюз. По-лошото е, че уроците ще бъдат забравени. Още при първите повишени такси, забавени заплати, при първия съмнителен публичен търг. За винетки, например.

Сапунената любов побеждава всичко

“Българите продължават да искат милиарди като компенсации за депортациите, извършени през 1913 г. Турците помнят по-скорошни депортации от българите в края 80-те години”, пише “Икономист” в статия “Когато Бойко се срещна с Мехмет”. Списанието отбелязва още, че цялото население гледа комерсиална телевизия, която излъчва популярни сапунки, произведени в Турция.

”Някои български семейства дори кръщават децата си на героите от сериала за любовната история на Мехмет и Инджи. Близо 1,4 млн. българи са пътували до Турция миналата година и тези посещения може би са по-добър белег за бъдещето, отколкото популизма на “Атака”, добавя “Икономист”. Ето как на Балканите истинският живот побеждава политиката. А по-силна от тях е само телевизионната любов.