Мохамад Джафар живее в Германия от пет години. Той напуска родния си град Алепо в разгара на сраженията заедно със съпругата си Рока и двете им деца Рема и Рошен. След като прекосяват Средиземно море и преминават през т.нар. Балкански маршрут, те успяват да се доберат до Берлин. "Искахме децата ни да живеят на сигурно място", казва 44-годишният днес Джафар.

През 2015 година почти един милион бежанци потърсиха убежище в Германия. Тогава канцлерката Ангела Меркел произнесе прословутата си фраза "Ще се справим". Тя отправи това послание към германците, към бежанците, а може би и към самата себе си.

"Училище за родителите, кола и братче"

ДВ се срещна със семейство Джафар за първи път през 2016 година. Тогава осемгодишната Рошен имаше положителна нагласа за новия си живот в Германия. "Всичко тук е толкова хубаво", каза тя навремето. Тя и по-малката ѝ сестра Рема дори написали писмо на германската канцлерка. "Госпожо Меркел, искам родителите ни да могат да ходят на училище, да си имаме къща и кола, те да си намерят работа, а ние да се сдобием с братче", пишат двете деца в писмото.

Днес 12-годишната Рошен учи в гимназия, има отличен успех и се надява след време да следва медицина. Желанието ѝ да си има братче междувременно се е изпълнило: през 2017 в семейството се ражда Рихард, а две години по-късно се появява и малката Матилда. Рихард вече ходи на детска градина, а Матилда чака да получи място.

В приюта за бежанци не е особено приятно

Макар че семейство Джафар е в Германия от пет години, то все още живее в приют за бежанци. Шестимата обитават площ от 40 квадратни метра площ. Те нямат място за маса за хранене, нито за столове или пък за диван. Големите деца пишат домашните си направо на пода, докато малките спят.

Най-трудно изглежда съжителството с другите около 300 обитатели на дома. В него много се краде, казват дъщерите им, освен това мнозина рушат общите части, а и помещенията, където са настанени. Често не може да се спи, защото другите вдигат шум. "Трудно се издържа. Много хора просто не знаят как трябва да се държат", казва Рема. А Рошен добавя: "Понякога си мисля, че щеше да е по-добре да живеем на улицата".

И все пак семейството някак се справя със ситуацията. Досега не са изпадали в сериозни конфликти с останалите обитатели на приюта. Правят компромиси, защото за тях връщането в Сирия не е алтернатива.

Двамата родители непрекъснато кандидатстват за жилище, но получават само откази. "Та кой ли би взел под наем един безработен бежанец, който на всичкото отгоре има четири деца", казва с раздразнение Мохамад.

Първо работно място

През 2019 за кратко изглеждало, че ситуацията ще се подобри: Мохамад тъкмо бил издържал успешно всичките си изпити по немски и дори си бил намерил работа в една строителна фирма. "Бях толкова щастлив, че имам първата си работа в Германия", спомня си той. Но 4 месеца по-късно се разболял от хепатит "Б". Все още бил в пробен срок и загубил работата си. След това му се наложило да се преквалифицира - от януари тази година той прави обучение за шофьор на автобус. Обещано му е, че след като го завърши, ще бъде назначен на работа. Но заради лошия опит с първата си работа той се чувства несигурен.

Притеснява го също и негативното отношение на другите. Така например наскоро Рока трябвало да изтърпи грозна сцена в трамвая: една жена ѝ се разкрещяла да си ходят, откъдето са дошли, защото Германия била за германците. "Това е подло и расистко", казва по този повод 11-годишната Рема. Но още по-лошо било, когато под прозорците им се появила група десни екстремисти с плакати "Чужденците вън". Тогава се наложило полицията да пази входа на общежитието, спомня си момичето.

"Не знаем дали можем да останем. Това ни измъчва."

Въпреки всичко това децата се справят много добре, уверява Мохамад. Рошен вече си е намерила приятели в гимназията, а Рема се надява да бъде избрана за говорителка на класа. От септември майка им ще тръгне отново на курс по немски, а Мохамад междувременно е бил приет в един спортен клуб и се явява на турнири по билярд. "Понеже съм много добър на билярд, ми опростиха членския внос", казва той.

Означава ли всичко това, че са се справили, по думите на канцлерката Меркел? Мохамад вдига рамене и поглежда въпросително към жена си. И двамата мълчат. Наскоро разрешителното им за пребиваване е било продължено с още две години, но по силата на нова разпоредба Службата за чужденците им иззела бежанските паспорти. Никой досега не им е обяснил какво точно означава това.

Накрая Рока все пак се връща към въпроса дали са се справили: "Не, само наполовина. Жилищната ни ситуация ни измъчва много, но по-лошо е това, че не знаем дали един ден няма да бъдем екстрадирани. В тази връзка Мохамад често има кошмари. Чак когато се установим тук за постоянно, ще сме се справили", казва жената, а от очите ѝ потичат сълзи.

*****

Припомняме Ви и това наше видео за друг бежанец в Германия: