През последните дни унгарският премиер Виктор Орбан отново взе да плаши с апокалипсис. Милиони хора от Ориента щели да превземат западните цивилизации и "тогава ние с изненада ще установим, че сме малцинство на собствения си континент". В резултат на това Орбан заключава, че "ако пуснем всички при нас, това ще е краят на Европа". Подобни изявления предизвикват остри коментари в Западна Европа, но в балканските държави и до днес се смятат за нещо напълно редовно. Много от тези народи и днес са убедени, че трябва да бранят християнска Европа от мюсюлманите.

Сръбският външен министър и председател на ОССЕ Ивица Дачич редовно твърди, че неговата страна още преди 15 години предала на тайните служби в Европа и САЩ информации за наличието на муджахидини в Босна, Косово и Албания. Но "никой не си помръдна пръста, защото тогава /през 90-те години/ те се биеха срещу Сърбия". Дачич твърди още, че проблемът с ислямистите е съществувал още далеч преди кризите в Сирия, Либия и Ирак, но тогава те били толерирани, защото се биели против режимите в собствените си страни.

В Македония съществуват тежки конфликти между славянското мнозинство и албанското мюсюлманско малцинство. През май миналата година тези конфликти прераснаха във въоръжени сблъсъци с много убити. Сърбите в Косово и Босна /Херцеговина също предупреждават за мюсюлманска заплаха и говорят за битка между християнския кръст и мюсюлманския полумесец.

В комунистическа България пък, през 1989 година направиха опит да асимилират 10-процентното турско малцинство чрез промяна на имената и забрана на тяхната култура, което доведе до международни протести и масови изселвания на турци.

Битката между кръста и полумесеца

От 16 до 19 век през целия Балкански полуостров преминава прочутата военна граница между двете религии. Това е била разделителната линия между християнската монархия на Хабсбургите и Османската империя. Местните селяни нерядко са получавали земи и свободи, в замяна на ангажимент да се бият срещу врага от Ориента.

Дори и по времето на войните в Босна и Херцеговина /1992-1995/ митът за някаква уж битка между културите служеше като претекст и оправдание за вършените жестокости. Военният лидер на босненските сърби Ратко Младич, известен като "касапинът на Балканите", заяви пред Трибунала в Хага, че с действията си е отмъщавал за вековното потисничество на "турците" над неговия народ.

Има ли наистина цивилизационна разделителна линия? По този въпрос в Германия са се водили крайно оспорвани дискусии. Бившият федерален президент Кристиан Вулф разбуни духовете през 2010 година, когато заяви, че "ислямът е част от Германия". Канцлерката Меркел по-късно се присъедини към неговото мнение, давайки отпор на дясноекстремистки нападения над бежанци. Нейната позиция обаче също не остана неоспорена. Неодобрение изразиха дори част от собствените й съпартийци, включително председателят на фракцията на ХДС/ХСС Фолкер Каудер.