Криминален инспектор разговаря с травестит на име Труди, заподозрян за извършено престъпление. Той й говори на "Вие, Труди...", а тя на него на "Ти, г-н Шенк..." Нещо смущава ли Ви в тази сценка?

Като Труди днес мислят (и се държат) много хора. Всеки за себе си сам определя пространството, в което другите хора за него са "ти", а не "Вие". През последните няколко десетилетия това постранство непрекъснато се увеличаваше. От което обаче не следва изводът, че всичко днес е станало по-лесно, по-просто, по-достъпно, по-естествено или непринудено.

Шведската "зараза"

До към началото на 60-те години на миналия век важаха строги правила: на "ти" се говореше вътре в семейството, на децата, с приятелите; в обществото хората се обръщаха с "Вие" един към друг. Пробивът настъпва към началото на 70-те години. В Германия един от новаторите е Крис Робъртс, който в една от песните си призовава: "Ти, кажи ми просто ти и винаги ми казвай ти. Щом толкова много те харесвам, как да ти кажа Вие", пита популярният през 70-те години шлагерен изпълнител.

Днес, 40 години по-късно, масово говорим на "ти". Говоренето на "ти" се е превърнало в естествена форма на обръщение и начин на поведение спрямо останалите хора, вкл. непознатите. И на първо място в най-бързо развиващото се комуникативно пространство - интернет.

И в рекламите, разбира се. Там формата е "Вие" само когато се търси ексклузивност. Например: "Насладете се на магията на..." еди-кой си марков продукт. За разлика от разговорното "Грабни..." еди-какво си и ще се почувстваш супер яко. Тук един от пионерите е шведската търговска верига ИКЕА, която ни изнесе урок по опростени човешки обноски без официалности. Чувал ли е някой някога Пипи Дългото чорапче да казва "Вие"? Въобще в Швеция, откъдето идват и двата примера, всеки говори на всекиго на "ти". С едно-единствено изключение - в кралския двор. Но кой ли ти ходи в шведския кралски двор...

Чак налагането на английския като доминиращ език в света внася известно облекчение - "you" заличава разликата между двете форми "ти" и "Вие". Какво обаче помага това напр. на средностатистическия германец, на когото почти не му се налага да използва английския език в ежедневното си общуване? Освен например на игрището за голф, където в добрия английски дух на спортменство той задължително говори на "ти" с другите играчи, но само докато продължава играта. На другата сутрин в офиса отново всичко е официално и на "Вие". В швейцарската армия пък съществува неписаното правило, според което над 3 000 метра офицери и войници си говорят на "ти". Но само на тази височина!

"За мен ти си си ти!"

Едно казано "ти" на грешното място преди се смяташе за обида. И дори можеше да бъде достатъчен повод за съд. Така например през 2006 година германски съд оправда по такова обвинение композитора и певец Дитер Болен от известната в миналото култова група "Модърн толкинг", който си позволил да говори на "ти" на пътен полицай, спрял го за проверка. Съдът тогава реши, че поведението на обвиняемия не представлява обида, а по-скоро неуважение към служителя на реда.

Известни са и немалко случаи на скъсани на изпит студенти заради това, че са пренебрегнали старомодно-консервативното официално общуване с преподавателя-професор. Има и доста куриозни случки, като например тази: Един учител накарал свой ученик да напише 100 пъти, че към учителя си трябва да се обръща с "Вие". На другия ден ученикът се появил с изречението, написано не 100, а цели 200 пъти. На въпроса защо сам е позасилил наказанието ученикът отвърнал: "Защото за мен ти си си ти!".