World Wide War. Нападение от Интернет. Така се казва излязлата наскоро книга на двама американски политици - Ричард А. Кларк, бивш държавен секретар във външното министерство и Робърт Нейк, съветник по въпросите на сигурността. 23 години след първата хакерска атака те се опитват да изследват днешното положение в кибернетичния свят. Какво става на "фронта" интернет? Тяхното първо заключение гласи, че всъщност в интернет няма фронт. Опасността може да дойде отвсякъде.

Нищо ново под слънцето

През 1988 година студентът по информатика Робърт Т. Морис разпространява в интернет програма, която блокира около 6000 компютри - по-голямата част от тогавашната световна мрежа. Това, че троянският кон използва грешки в софтуера, за да се разпространи, в момента е класически метод за блокиране на интернет-сайтове чрез претоварването им.

В книгата си двамата автори описват мрачна картина на това, което можем да наречем мрежа и обвързаност. Описват също ранимостта на една страна, чиито жизнени функции са свързани с интернет. "Когато една нация стои на тъмно и мръзне в студа, когато човек не може да си купи хранителни продукти от супермаркета и не може да изтегли пари от банкомата, а части от армията са парализирани, какво прави главнокомандващият?" - питат авторите. Вероятно той назначава разследваща комисия, която да проучи пропуските. Тази комисия обаче ще се натъкне на докладите на друга комисия, създадена от Бил Клинтън през 1996 година, и с почуда ще установи, че катастрофата още тогава е била предсказана.

"Мирна война"?

Според двамата автори дигиталното оръжие може да бъде сравнено донякъде с неутронната бомба. Докато при взрив на неутронна бомба хората изчезват, а предметите остават, в кибернетичната война става тъкмо обратното. На врага се отнема възможността да контролира заобикалящата го действителност. Освен това границите на новите заплахи се размиват. Какво би станало, ако от някое интернет-кафене китайски агенти в САЩ проведат атака през руски сървър срещу електропреносната мрежа на Америка?

Независимо от всички възможности, премислени от новосъздадената организация за борба срещу кибер-атаките в САЩ, възниква и илюзорният шанс за т. нар. "мирна война". Този, който подчини критичните системи на противника, без да ги разрушава и без да му се налага да воюва срещу вражески войски, би могъл да предотврати всичко, което носи със себе си конвенционалната война, смятат авторите.

Китай - световен хакерски шампион

Мащабите на китайските хакерски атаки срещу американски, европейски и японски концерни, фирми и изследователски институти нямат аналог в историята на шпионажа, пише Ричард А. Кларк. Много от сегашните дигитални методи на война съществуват още от времето на Студената война, само че в аналогова форма. По време на визитата на бившия американски министър на търговията Карлос Гутиерес в Пекин китайски хакери разкодират например неговия лап-топ и си осигуряват достъп до компютрите на министерството на търговията на САЩ.

Историографът на американските тайни служби Джефри Ричардсън споменава друг интересен епизод. По време на визитата на Никита Хрушчов в Америка през 1959 г. американски агент препарира отходните тръби на тоалетната, за да може чрез изпражненията да получи информация за здравословното състояние на съветския ръководител.

Всичко опира до парите

На много места в книгата се напомня, че новосъздаденият национален щаб за борба срещу хакерските атаки и изследователската дейност, свързана с евентуални кибернетични войни, са лошо платени. Призивът на двамата автори гласи: Влагайте повече средства в борбата срещу кибернетичните войни! В крайна сметка и двамата стигат до заключението, че компютърният шпионаж се изплаща скъпо и прескъпо.