Притежателите на "неприличното богатство", натрупано по времето на Милошевич, нямали никаква социална отговорност, каза сръбският президент Борис Тадич. И затова той излезе с едно необикновено предложение: "Нека онези, чието богатство нарекох неприлично, изградят мост, който би могъл да се нарече мостът на сръбските магнати." По този начин, според Тадич, магнатите щели да възстановят легитимността си в очите на хората.

Сензационно е не това, което Тадич каза, а фактът, че изобщо го каза. Дори след свалянето на Милошевич през 2000 година престъпните машинации на белградските магнати (както ги наричат в Сърбия) останаха обвити в надпартийно мълчание. На всички е известно, че хората, чиито имена знаят и децата в Сърбия - Мирослав Мишкович, Милан Беко, Миодраг Костич - могат да правят едва ли не каквото си искат. Но в политическия елит на Сърбия за тях не говореше почти никой. Причината беше съвсем проста: когато започна да се очертава краят на режима на Милошевич, най-богатите сърби своевременно смениха фронта.

Завладяването на държавата от частни интереси

Те се прикрепиха като финансови спонсори към различните малки партии, съставляващи опозицията. В замяна новите управници ги оставиха да си гледат бизнеса, още повече, че в първото десетилетие след края на стария режим те имаха други грижи - фазата до 2003 година бе белязана от перманентната борба за надмощие между реформиста Джинджич и спирача Кощуница. След убийството на Джинджич цялото внимание се концентрира върху исканията за независимост на Черна гора и Косово, които бяха изгубени през 2006 респективно 2008 година. В сянката на тези събития се разви един процес, който Весна Пешич назова ясно по име: завладяването на държавата от частни интереси.

2010 година може да се окаже повратна точка, тъй като времето на големите политически въпроси, които ангажираха почти всички политически ресурси на Белград, отмина. Освен това страната бе лошо ударена от икономическата криза. Държавата търси пари - и така се сети за онези, които я обраха. Само че да се докопа имуществото на сръбските олигарси е много трудна работа, тъй като техните многобройни фирми са регистрирани в Кипър или на Виргинските острови.

Тези дни излезе студия на германската Фондация Фридрих Еберт, посветена на олигархичната система в Сърбия, в която се повдигат редица важни въпроси, които Белград трябва да реши по пътя си към ЕС. В анализа се изтъква, че сръбската олигархия се различава от бандитската икономика, установила се през 90-те години в другите бивши комунистически страни. Защото сръбските олигарси дължат възхода си не само на тъмните сделки между старите комунисти и новата мафия. Те финансираха най-ужасното кръвопролитие в Европа след Втората световна война и натрупаха пари от това. Ако се изразим по-заострено: тяхното богатство се дължи на финансирането на изтребления като онова в Сребреница.

Който не се сдуши с олигарсите, няма достъп до Сърбия

Друга съществена разлика от влезлите междувременно в ЕС източноевропейски страни е, че сръбската олигархия прави всичко възможно, за да не допусне чуждестранни инвеститори в страната. Западните инвеститори в Сърбия много бързо разбраха, че при конфликт със сръбски бизнесмени или фирми има смисъл да се обърнат към държавните институции, само ако са сигурни, че зад другата страна не стои някой местен олигарх. Сръбските магнати не се впечатляват от държавните органи или закони. Чуждестранни фирми успяха да проникнат на сръбския пазар само след като обявиха някой местен олигарх за свой главен партньор. Който не се сдуши с олигарсите, няма достъп до Сърбия - със съответните последствия за цените. "Затова е съмнителен не само произходът, но и резултатът от частното натрупване на капитал: частното обогатяване не доведе до трайно развитие и обществено благосъстояние" - обобщава студията на Фондация Еберт.

Затова за много сърби последната инициатива на президента Тадич не отива достатъчно далеч. Те смятат, че вместо да стимулира магнатите да строят мостове, държавата трябва да пришпори правосъдието да се заеме най-сетне с престъпните кариери на сръбските богаташи - писа неотдавна един белградски вестник.