„Действията на българските партии не се определят от програми, а от лични вражди и изгоди”, пише в британски дипломатически документ от началото на миналия век. Очевидно преди 100 години българинът е изразявал най-често недоверие към властта с лаконичното: ”Всички са маскари.”

„Народ-бозайниче”

Историчката Добринка Парушева е скептично настроена. Според нея в началото на 20 век българинът е имал „поданическо” отношение към политиката. Разбирай, бил е настроен критично към властта и участието в политическия живот, а интересът му към темата е бил слаб. Българинът бяга като дявол от тамян всеки път, когато трябва да поставя искания или да взема някакви решения. Това се е запазило и до днес, твърди Парушева и уточнява: „Това е така, понеже българите не виждат в държавата и в държавната политика средство за налагане на модели на стопанско и социално поведение. Те възприемат държавата и властта по-скоро като инструмент за нежелана промяна.

”Народ-бозайниче в политическо отношение” - така пък Стоян Михайловски нарича отчуждения от политическата система българин от епохата на началото на модернизацията на България.

Демодираната технология на властта

Българската политическата класа и сега моделира технология на властта, която я прави единствен печеливш. Затова и на 20% от българите им е “все тая”, а за 40% диктатурата е абсолютно допустима. Дори финансовата стабилност не произвежда оптимизъм.

Социологически изследвания от последните години показват, че в България има остър дефицит на модерно политическо поведение. Според Живко Георгиев, един от авторите на въпросните изследвания, българите възприемат реформите не като средство, което ги доближава до цели като изграждането на правова държава или успешно противодействие на корупцията и престъпността, а точно обратното – смятат, че ги отдалечава от тях.

Гражданинът - вечният губещ

Дали поредните избори ще направят печеливш губещия български гражданин? Според социолога Живко Георгиев най-тревожният симптом днес е, че гражданинът на България е на изчезване. Българското общество е неспособно на колективно действие и трудно реализира съвместна перспектива, казва социологът.

Успехът на България предполага не отчуждение от политиката, а солидна мобилизация и солидарност с разбягалите се след житейските си шансове. Но в страната няма мобилизиращ елит, който да е в състояние да генерира нова перспектива. Ако това не се случи и на поредните избори, обобщава Живко Георгиев, елитът ще продължи да е най-отхвърляното малцинство в България. Но и обществото ще си остане вечният губещ.

 

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Емилиян Лилов