Дали дълговете растат, защото гръцкото правителство не иска да пести повече? Трябва ли вината да бъде приписана на рецесията, която "изяжда" данъчните постъпления? Или опрощаването на част от дълговете не е било достатъчно? За съжаление и трите обяснения са верни, което прави намирането на политическо решение още по-трудно. Да приемем, че гърците бъдат освободени от плащане на всичките си дългове, което ще доведе и до отпадане на лихвите. Но дълговете ще продължат да се трупат - защото държавата не може изцяло да се самофинансира, данъчните й постъпления не са достатъчни.

А плановете на Европа?

Изискваните от Европа допълнителни програми за икономии не вършат никаква работа - те само биха изострили инфлацията и биха довели да ново намаление на данъчните постъпления. Метафората за "кацата без дъно" е валидна за Гърция отдавна - все пак засега не се вижда никакво дъно.

По информация на "Ди Велт" в еврозоната вече тече конкретна подготовка за излизането на Гърция от валутния съюз. Имало и планове как в този случай да бъдат предпазени от негативно влияние останалите страни в криза. Първата стъпка в тази посока би трябвало да е "задействането" на европейския спасителен чадър, по което Конституционният съд в Германия трябва да се произнесе на 12 септември.

Но докато Франция настоява на Гърция да бъдат отпуснати още помощи в името на оставането на страната във валутния съюз, Германия е твърдо против още по-широкото разтваряне на портмонето. Федералното правителство категорично отхвърля възможността за трета спасителна програма, от друга страна щяло "да продължи да полага усилия да помогне на Гърция", както заяви финансовият министър Волфганг Шойбле.

И приватизацията е доникъде

Според "Дер Шпигел" през следващите две години правителството на Гърция ще има нужда не от 11,5 милиарда евро, както бе обявено официално, а от около 14 милиарда. Инспекцията на експертите от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз е разкрила недостига, дължащ се най-вече на забавената приватизация и недостатъчните данъчни постъпления. Точният размер на допълнителните финансови нужди ще се изясни в началото на септември, когато ще се състои следващата инспекция.

В края на седмицата гръцкият министър-председател Андонис Самарас ще има срещи с канцлерката Меркел и с френския президент Оланд, на които смята да представи програма за икономии в размер на 11,5 милиарда евро за 2013 и 2014. Желанието му е чрез болезнени социални съкращения да гарантира оставането на Гърция в еврозоната.

Но както сочи историята - досега е нямало страна, затънала в рецесия, която е могла да бъде санирана. Единствено решение за Гърция сега са инвестициите в стопанския растеж. Подобна стъпка би довела до нови заеми, но драконовите мерки за икономии - също. Така че разработването на програма за развитие на конюнктурата не представлява никакъв риск, то би било последният шанс за Гърция.

АГ, ДПА, ТАЦ, ДВ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова