Реформаторите могат да направят и по-голяма грешка от това да се съюзят с ГЕРБ. Тя е в това да се съберат с "Патриотичен фронт" - хипотеза, за която до този момент открито са говорили двама души - Гроздан Караджов и Асен Агов, а неоткрито, според източници на Дойче Веле, са я обсъждали и други представители на Реформаторския блок. Идеята е следната: да се създаде тройна коалиция между ГЕРБ, реформаторите и "Патриотичен фронт", като всички участници в нея се ангажират с провеждането на най-важните за страната реформи. Предложението предстои да бъде обсъждано в понеделник, като същевременно се твърди, че убедително алтернативно предложение практически няма.

Кога са допустими компромисите

Проблемът с тези намерения не е в това дали те са състоятелни, далновидни, оправдаеми, осъществими или отговарящи на волята на избирателите. Проблемът е, че изобщо са били допуснати за обсъждане в името на каквото и да било. "Патриотичен фронт" е коалиция на националистически и расистки партии с пределно отчетливи антиевропейски послания и уважение към комунистическите тайни служби. Да я обявиш за единствения си приемлив партньор в името на това, че заедно ще направите някакви реформи, пък били те и най-належащите, е сравнимо с това да се събереш с наркотрафиканти, за да спирате заедно прането на пари.

Българските партии имат традицонен дефицит в представите си за национализма и за компромисите в политиката. Те са силно изкушени от първото и обичат да оправдават това изкушение с второто. Много от тях смятат национализма /както и ксенофобията, национал-популизма, расизма и неонацизма/ за проблем, който може да бъде пренебрегнат в името на това да се реализира някаква важна цел.

Уви, обществата, преминали през подобен експеримент, платиха твърде скъпо за същата заблуда. И днес, когато за тях самите вече е късно, знаят много добре - расизмът и ксенофобията не могат да бъдат обект на партньорски комромиси, защото те са предусловие за самото обсъждане на партньорството. Нещо като неписан училищен правилник - никъде не пише, че за да си учител, не бива да си педофил, но се подразбира. Бихте ли направили компромис с това нефиксирано правило, за да гарантирате, че географията ще се изучава по-добре?

Според десетките интервюта, дадени тази седмица от представители на Реформаторския блок, целта да се направи кабинет с тяхно участие въобще не се обсъжда. Намерението е фиксирано и в позицията, която блокът гласува в четвъртък: "Стремим се към участие в коалиционно реформаторско правителство". Нататък следват множество условия, част от тях неизпълними. Но въпросът е какво пише в началото, защо го пише и защо го пише чак сега.

Предизборни и следизборни трикове

Реформаторският блок месеци наред поддържаше представата, че не одобрява двете основни фигури в ГЕРБ - Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Позиция, която доби популярност заради нейната парадоксалност, доколкото ГЕРБ е партия, немислима без двамата си създатели. Преди изборите на 5 октомври 2014 г. блокът беше свел двете неприемливи за него фигури до една - тази на Борисов. Веднага след изборите обаче един от лидерите в блока заяви, че броят на неприемливите фигури е сведен до нула, а всички други твърдения са били "предизборен трик". По-късно твърдението му бе представено като шега, но напразно. От всички новини, които Реформаторският блок произведе през изтеклата седмица, излиза, че "предизборният трик" е бил факт. Неумелият оратор изобщо не се е шегувал.

Всъщност най-неразбираема във всичко това е изходната позиция на Реформаторския блок, че трябва да влиза в правителство на когото и да било с аргумента, че страната има нужда от реформи. Колкото и да е утроен изборният резултат на тази коалиция, нейното място си остава четвърто, а отговорността за управлението на страната е убедително предоставена на ГЕРБ и на никого другиго.

Само ГЕРБ в момента има право да разсъждава с кого да влиза в коалиция и дали изобщо да управлява. Дали българският народ е изтощен от избори и трябва да бъде опазен от тях, дали иска реформи в съдебната власт или влизане в Евразийски съюз - правото на всички тези интерпретации на народната воля в момента е преди всичко на ГЕРБ.

И ако на този фон реформаторите се впускат да споделят ролята на победителя с непоисканата за това цена да се прегърнат с националисти, расисти и популисти, да изоставят предизборния си ангажимент и да заложат доверието, което толкова трудно получиха, значи тази коалиция няма доказана връзка с реалността.