1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На кого да разчитат децата ни?

4 юни 2013

Има ли кой да създаде добра среда и перспективи за българските деца? На фона на нехайството, ширещо се сред родители и политици, засега отговорът изглежда по-скоро отрицателен. Коментар на Мирела Иванова.

Снимка: Fotolia/psamtik

"14-годишен тийнейджър е заловен да шофира пиян рано сутринта" - из новините на в. "Труд"

В голямата обществена суматоха около новото правителство, покрай изграждането на всевъзможни конспиративни теории и последвалото ги разконспириране и опровергаване, българите сякаш започват да губят някои фундаментални средоточия, които са чертали пътя им и са ги удържали в него при всякакви политически и исторически превратности. Такъв ценностен фокус винаги е бил детето. А най-здравият, крепежен елемент в българската оцеленческа философия е "да имаш дете, да го отгледаш, възпиташ и изучиш".

Това ми дойде наум покрай първи юни, залят от "мероприятийна кампанийност" и "оферти за празника". Разбира се, натрупаха се и конкретни случаи, симптоматични и за личното ни нехайство и безотговорности, и за отсъствието на здравомислеща и неформална държавна политика, която да създава добра среда, смислени норми и перспективи за българските деца.

С какво помагаме на децата?

Само в рамките на седмица двама тийнейджъри – момче и момиче – се напиват до несвяст, едното шофира заета от роднина кола, другото се весели в почти семейна компания. Двамата оцеляват по чудо и всичко се разминава и размива със смътни порицания. Не споменавам трите смъртни случая на деца, които косвено са причинени от мърлявите недомислия и недоглеждания на възрастните: защото кой друг да обезопаси детските площадки и училищните дворове, където играят малките? Но да допуснем, че нещастните случаи остават в графата "нещастни случаи", макар и да напомнят за симптомите на тежката и отчаяна апатия, завладяла ни масово напоследък.

Училището: от смислен свят за децата ни то се превръща все повече в привидностСнимка: Boryana Katsarova/AFP/Getty Images

Непрекъснато се питам как съучастваме индивидуално и институционално днес в личностното съграждане на децата си, с какво им помагаме. Интересно е да се наблюдава например как протича сюжетът със сгрешената задача по математика, която бе дадена на изпита за външно оценяване в седми клас. Как ще се произнесе съдът, как ще се коригират оценките, кой ще понесе отговорността? Цялото административно разтакаване изглежда толкова формално, сякаш не засяга съдбата и избора на стотици деца и техните омаломощени психически и финансово родители. Всичко това свидетелства и за недоброжелателството и високомерието в критериите при изготвянето на тестовете. За учебниците да не говорим.

Нерешимият тест за възрастните

От две правителства насам се точи и преточва темата за непроходимостта на учебниците и съдържанието на свъхинформация, обсъжда се нарастващата поради този факт масова неграмотност и отказ от образование. Въведените външни оценявания и тестове в края на четвърти, седми и дванайсти клас само удвоиха и утроиха процъфтяващия бизнес на частните уроци, невротизираха децата и нарушиха важния баланс на общуването с преподавателя по време на учебния процес.

Училището от конкретен и смислен свят за децата ни, се превръща във все по-голяма привидност. Новата просветна министърка проф. Клисарова трябва да има предвид тези тенденции, когато категорично предлага децата да тръгват на училище от четиригодишна възраст.

Всъщност парламентарният и политически живот след Деня на детето ни дават добри възможности да разгърнем въображението си и да си представим училищния живот на четиригодишните. Моделът, тъй да се каже, е очертан и рамките са зададени: вместо смирение пред трудностите, които ни предстои да изминем заедно, или дори елементарно приличие, се вихрят скандали и пазарлъци за областни управители, постове, спецслужби, разрешени и неразрешени протестни шествия. Оставаме с впечатление, че по върховете на държавата отваря врати старата-нова детска градина "Калинка".

Автор: М. Иванова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ