След продължително отсъствие от публичния живот, лидерът на проруската ксенофобска партия „Атака“ Волен Сидеров се появи неузнаваем като гост в телевизионно студио. Без повишаване на тона, без обиди, без заклеймяване на всичко западно. След буйствата си миналата есен и след петте си споразумения с прокуратурата по обвинения в хулиганство, лидерът на „Атака“ се завърна в поредната си роля - този път иска да обедини националистите.

Сидеров обяви в ефир, че е изпратил писмо до съпредседателите на Патриотичния фронт Валери Симеонов и Красимир Каракачанов с предложение за общо явяване на президентски и парламентарни избори. Симеонов отговори на минутата, че не е хвърлил папката и ще прочете предложението. След демонстрираната долгогодишна вражда между двамата и след размяната на неприлични обиди дори от парламентарната трибуна, очевидно не само Сидеров, но и Симеонов влиза в нова роля.

И какво, ако се обединят?

„Общо сега имаме 30 депутати. При едно мултиплициране биха могли да бъдат 45-50“, каза Сидеров. Първото число не е съвсем точно - общо имат 29 депутати, от които 11 на „Атака“ и 18 на „Патриотичния фронт“. Волен Сидеров влезе в това Народно събрание с най-ниския резултат от появата си през 2005 година. Подадените за него гласове на последните избори бяха 148 хиляди, което е много далеч от рекордните за партията 395 хиляди гласа през 2009 година. А Патриотичният фронт просто успя да събере подадените за ВМРО и НФСБ на предишните избори съответно 66 и 131 хиляди гласа, като добави едва 40 хиляди нови. Социологическите проучвания също показват застой. Тоест, всички споменати дотук партии имат нужда от ново ниво на играта, защото към момента дори и механичният сбор на гласовете им е трудно постижима цел.

Волен Сидеров бе достатъчно ясен какво ще е лепилото на такъв евентуален политически съюз - противопоставянето на суверенитет срещу Брюксел. Като добавим и общата за трите партии ксенофобия, физиономията на замислената сила се избистря - Сидеров сам спомена името на Орбан. При позитивно развитие на сюжета „обединение на националистите“ България може да се сдобие с влиятелна антиевропейска партия, която да търси подкрепа на базата на противопоставянето срещу Брюксел и европейските ценности.

Какво ще промени такова обединение?

Подстриган от откровените си призиви за завой към Русия, Волен Сидеров не се различава много от участващия в управлението Патриотичен фронт. Обединение под етикета „по-умерени националисти“ може още в това Народно събрание да добави 11 гласа към мнозинството. В последните години „Атака“ е показвала, че няма проблем да преминава от подкрепа на едно управление към негова яростна опозиция и обратно. Просто не е прилично да си заедно с Волен Сидеров. Една нова опаковка може да разреши този проблем.

Заявената от самия лидер на „Атака“ първа цел са обаче изборите за президент. Там подобно политическо обединение ще заеме полагащото му се място в очертаващия се лагер на по-слабо или по-силно прикрит антиевропейски кандидат, който да подкрепя отмяната на санкциите срещу Русия и - както казва Георги Първанов - да е от патриотичния спектър. Когато този тип политици използват думата „патриотичен“, тя винаги означава ксенофобски, антизападен и прокремълски.

Засега е твърде рано за прогнози дали изобщо ще се стигне до подобно политическо обединение, а още по-малко може да се говори за някакви трайни очаквания към него. До момента акцията прилича на класическо политическо инженерство, а и главните герои - особено Волен Сидеров и Красимир Каракачанов - са доказвали неведнъж склонността си към разнообразни и многобройни политически връзки. Това прави и по-лесен отговора на въпроса кой ще спечели от евентуалната поява на обединен националистически блок - ще спечелят „инженерите“. А ако „инженерите“ имат за цел с подобна политическа сила да отслабят позицията на България в Европейския съюз, а и самия ЕС, тогава ще спечели и още някой на североизток.