Правилно е, разбира се, че представителите на страните, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, до последния момент се борят да бъде постигнато „огнеупорно” ядрено споразумение с Иран. И, разбира се, на преговори от такъв порядък е съвсем нормално до същия този последен момент да блъфираш, за да постигнеш възможно най-добрия резултат.

И все пак: колкото и дълго дипломатите и министрите да седят край масата за преговори, в крайна сметка всичко опира до един-единствен въпрос: може ли да се вярва на иранското правителство? Да му вярваме ли, че наистина не иска да разработва атомна бомба?

Мнението на израелското правителство по този въпрос е изцяло отрицателно. Други не се тревожат чак толкова много. Всички обаче добре знаят, че и след евентуално постигане на споразумение, иранските инженери ще врътнат веднъж отвертката и ядреното оръжие ще е по всяка вероятност готово. Но същото важи и в случай, че не се стигне до подписване на споразумение. Ето защо е далеч по-добре да се търси съгласие, което да сближи Иран с останалия свят.

Петер Щурм, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main