Преди няколко дни 16-годишната Мелиса Карталова поела голям риск – излязла от къщи с бурка и се качила на колата на един роднина. Успели да изминат само двайсетина метра, защото ги спрял полицай и отвел момичето в МВР.

Точно преди три месеца Пазарджик стана първият град в България, който забрани на публични места да се носят дрехи, покриващи лицето. Глобата е 300 лева при първо провинение и 1000 лева при рецидив. Решението се прослави като “забрана на бурките”, макар че всъщност става дума за “никаб” - плътно покривало на главата и тялото на жената с процеп за очите.

Унижение

“Щом влязохме в сградата на МВР, полицаят ми каза да си сваля никаба”, разказва Мелиса, която е била глобена на място за носенето на тази дреха. Твърди, че около нея в полицията е имало само мъже. И че не може да опише с думи как се е чувствала, когато се е видяла принудена сама да открие лицето си пред тях. Помага ѝ Светла, 40-годишна мюсюлманка, за която чувството се изчерпва с една дума: унижение.

И двете са седнали на земята в стаята за жени на джамията Абу Бекир. И двете носят никаб, който смъкват под брадичката само за времето на общия ни разговор. Твърдят, че в Пазарджик има общо около 30 напълно забулени жени. Поне 7-8 от тях вече са били глобени за носене на “бурки” – факт, който съобщават за първи път.

Началникът на полицейския участък в махалата Иван Ганчев не потвърди и не отхвърли тези данни. “Познавам традициите, обичаите, религията и живота на тези хора, но няма да коментирам нищо по случая”, каза той.

Забраната - само формален повод?

Ромският квартал на Пазарджик наброява около 30 000 души. Две трети от тях се определят като турскоговоряща мюсюлманска общност. Обединителният ѝ център е джамията Абу Бекир – място, с което са свързани 14-те обвиняеми по “делото за радикален ислям”. Един от тези обвиняеми е Ахмед Муса, мъжът на Светла, който от година и половина е в затвора. В началото двамата съпрузи се виждали по два пъти в месеца, по време на позволените свиждания, но преди повече от година Светла е спряла да ходи в затвора. Ето защо:

“В началото, когато ходех на свиждане, на входа имаше жени, които ме проверяваха. Аз си свалях никаба пред тях, те ме претърсваха, и след това влизах в затвора. Но това се промени, вече ни проверяват само мъже”, казва тя. За нея е немислимо да бъде претърсвана или събличана от мъж, затова си остава вкъщи. Убедена е, че замяната на претърсващи жени-полицаи с мъже-полицаи е извършена “нарочно” – колкото да предизвика точно това чувство на унижение, което да я накара да си остане вкъщи. И че преследването на никаба е започнало далеч преди Общинският съвет в Пазарджик да наложи формалната забрана.

"Защото сме приели Аллах!"

Мелиса подкрепя това наблюдение, както го потвърждават и останалите шест напълно забулени жени, които участват в разговора в джамията. Повечето са на възраст между 14 и 18 години и не ходят на училище, защото вече са "приели Аллах”, както казват две от тях. Отпадането от образователната система се е състояло за някои в пети клас, за други – в шести или седми. Решението е било взето не само по религиозни причини, но също и от страх да не бъдат “откраднати” от някое момче, докато отиват или се връщат от училище.

Днес присъствието на общата за всички молитва е почти единственото социално събитие в живота на момичетата с никаб. И така е от три месеца. Откакто забраната на “бурките” е влязла в сила, те почти не излизат от вкъщи. “Живеем като под домашен арест”, казва Светла. И добавя, че някои жени вече са се отказали от никабите, под въздействието на съпрузите си: “Жена ти да не може да заведе децата на училище, да не може да пазарува, нито да отиде на лекар – ами някои мъже не го издържаха това”.

На повторен въпрос дали забраната на Общинския съвет е увеличила броя на жените с никаб или обратното – довела ли е дотам, че някои да се откажат от него, тя отговаря без да се замисля: второто. “Това живот ли е – да седиш вкъщи, понеже пред вратата те дебнат полицаи”? - пита реторично тя.

Разговорът с мъжете от мюсюлманската общност потвърждава, че в квартала има усилено полицейско присъствие. Според Яшар Мустафа, председателя на джамийското настоятелство, в последните три месеца полицията е непрекъснато в квартала и то именно около къщите на хората, които са “по-близо до Аллах”. В някои часове от деня дори изглежда, че полицаите са “тръгнали на лов за бурки”, добавя той. “Точно!” - възкликват зад гърба му десетина негови съграждани, които междувременно са се събрали в двора на джамията. “Сега ловят бурки, ама преди това ловяха терористи”, обажда се един. “А помниш ли как ни изкараха от Ал Кайда", възкликва друг. “Сега вече казват, че сме от ИДИЛ” - възмущава се трети. “Хайде на бас, че до две седмици ще ни изкарат я Ердоганисти, я Гюленисти” - зарича се Яшар Мустафа, като намеква за събитията в Турция. За мъжете в двора на джамията “ловът на бурки” не е нищо повече от лов срещу тяхната религия.

Извън квартала

"Ооо, при нинджите значи сте отишли!" Думите са на мъж от ромски произходи с мюсюлманска регилия, който държи кафене с гаражен размер на километър от джамията Абу Бекир. Твърди че нарича забулените жени "нинджи", защота "няма сила", която да му обясни нуждата от никаб. Той самият ходи в традиционната джамия в центъра на Пазарджик и там "няма такива работи". На въпрос трябва ли да се забранят никабите, вдига рамене. "Както щат да ходят" - казва. На входа на кафенето е поставена клетка с два бели гълъба. Собственикът твърди, че гледането на такива гълъби е хоби в цял Пазарджик, включително и около новата джамия. Не е чувал, че белият гълъб е символ на мира.

В автосервиз близо до центъра двама братя обясняват носенето на "бурки" като "техни си обичаи". Но добавят, че са виждали напълно забулени жени само по телевизията. Много се учудили, когато разбрали, че и в Пазарджик има такива. Двамата си обясняват забраната като страх за сигурността, проявена от Общинския съвет: "Като видиш човек, който целият е скрит, всичко може да носи отдолу. И бомби, и всичко", уточняват те.

Могат да избират

Толкова ли е задължително носенето на никаб? Въпросът възниква заради многото жени, които се разхождат из махалата с открито лице и в разговор не се оплакват, че тяхната религиозност е уязвена. Отговорът идва от Али Салим, 32-годишен имам, който е учил в Сърница. Той твърди, че Коранът на две места споменава покриването на жените – в Сура Нур, стих 31, както и в Ахзаб, стих 59. И че четиримата големи тълкуватели на Корана също говорят за задължително покривало върху главата и тялото, но двама от тях допускат, че лицето все пак може да бъде открито.

По всичко личи, че в Пазарджик са възприели именно последния подход – този, който допуска избор. Няколко мюсюлманки са избрали пълното покриване, повечето ходят с открити лица, но всичките са част от една и съща религия, изповядвана от около 20 000 души.

За историята на женското мюсюлманско облекло в Пазарджик всички събеседници имат консенсусен разказ: никабът е носен до края на 70-те години на 20-и век, когато си е отишъл със смъртта на по-възрастното поколение. Когато през 80-те години Комунистическата партия забранява тази и други религиозни дрехи, се оказва, че в махалата мерките практически няма кого да засегнат – израснало е поколение, което не е привързано към изискванията на религията. Репресиите на 80-те години тук са усетени чрез смяната на имената и забраната да се говори на турски. “Всеки понеделник отивахме на кино в центъра, да гледаме новия филм” - спомня си 54-годишният Яшар Мустафа. “Щом ни чуеха да говорим на турски помежду си, ни глобяваха с по 5 лева”. Но глоби за носене на никаб? Не, това е непознато нещо през 80-те години, по време на така наречения “Възродителен процес” и в тази точно махала.

След близо две десетилетия отсъствие от улиците, първите никаби се появяват в Пазарджик през 1996 г. – точно когато Яшар Мустафа, заедно с Ахмед Муса, който сега е арестуван, и заедно с няколко техни съседи, решават да си направят собствена джамия. Оттогава до днес в Пазарджик има трийсетина жени, приели плътното покриване на лицето.