„Ще превърне ли Меркел Гърция в държава-парий?”, с провокативна острота пита списание „Нюзуик”. А телевизионният канал СиЕнБиСи пророкува: „Губещият ще бъде Германия, не Гърция.” И добавя коментар от нобелиста Джоузеф Стиглиц: „Проблемът е Германия, не Гърция”.

Критики отляво

В хода на гръцката криза в американските медии се надига все повече критика срещу Германия. „Германското могъщество поляризира Европа” – с такова заглавие излезе влиятелният „Уолстрийт Джърнъл”, който цитира испанския политолог Пабло Иглесиас - един от известните противници на бюджетната дисциплина - с думите: „Не желаем да се превръщаме в германска колония”. А влиятелният коментатор на „Ню Йорк Таймс” Пол Кругман, който също е известен с левите си убеждения, патетично призовава „Спрете кръвопускането!” и сравнява Ангела Меркел и другите европейски правителствени ръководители със средновековни знахари, които само пускат кръв на пациента Гърция. А вместо да оздравее, той (пациентът Гърция) още повече залинявал, твърди Кругман.

Остри реплики идват и откъм „Уолстрийт”. Във финансовия блог „Зиро Хедж”, който анализира борсовите дела, името на Меркел дори се свързва със спомени за Версайските договори. Тя се интересувала най-вече от германската хегемония, пише авторът.

Дали наистина наблюдаваме някаква антигерманска тенденция в медиите в САЩ? Превръща ли се Ангела Меркел в жертвен агнец , докато Гърция се оказва агнец Божи? Вашингтонският икономически експерт Джейкъб Киркегаард, който добре познава Европа, вижда нещата по-диференцирано: „Леви коментатори като Джоузеф Стиглиц или Пол Кругман наистина застават на ясни антигермански позиции, но гръцката криза за тях е просто инструмент във вътрешнополитическия дебат за правилната икономическа политика. Те упорито настояват за увеличаване на потреблението и търсенето.”

Балансирана критика

Киркегаард припомня, че в САЩ се чуват и други гласове. Например – мощният глас на Чарлс Краутхамър, колумнист на „Вашингтон Пост” и любим събеседник на консервативния телевизионен канал „Фокс Нюз”. Краутхамър громи Гърция и понякога илюстрира критиката си с препратка към една антична сцена: „Гърция бозае от циците на Германия”. Според него гърците се държат като разпуснати младежи, които с татковата си кредитна карта непрекъснато теглят пари от семейната сметка и си купуват разни джаджи, вместо да инвестират в бъдещето.

Във „Вашингтон Пост” могат да се прочетат и по-балансирани анализи. Вестникът констатира, че Германия е „виновна отчасти” за гръцката криза, но в същото време в уводната му редакционна статия четем: „Германия с основание твърди, че заради Гърция е поела сериозни финансови рискове”. Според вестника германците са прави, че гръцката икономика „е тежко разклатена” и се нуждае от реформи, насочени към икономически растеж.

Президентът Барак Обама се въздържа от критика срещу Германия. Неговият финансов министър Джейкъб Лю обаче настоява за частично опрощаване на гръцкия дълг. За правителството на САЩ важно е едно: Гърция да остане в еврозоната и да няма заплаха за членството ѝ в ЕС и НАТО. Във Вашингтон мислят най-вече за ролята на Русия и дългосрочните стратегически интереси на американците. Според Джейкъб Киркегаард, ръководството на САЩ не можело съвсем да разбере как така Меркел и европейците досега не са успели да се справят с кризата. В това отношение президентът Обама защитава идеята, че Германия трябва да води, но във Вашингтон има и друга фракция, обяснява Киркегаард: „Не всички са доволни от доминантната позиция на германците в Европа. Мнозина предпочитат Европа да бъде слаба и разединена” – казва той, но добавя, че това е стара инерция, която вече отразява мисленето на политическите и икономически елити днес.

Защо Германия е против опрощаването на гръцките дългове

Много американски медии признават, че Ангела Меркел е най-влиятелната правителствена ръководителка в Европа, но същевременно я виждат в труден шпагат: Канцлерката, от една страна, трябва да пази единството на ЕС и жизнеността на европейския проект, от друга обаче ѝ става все по-трудно да изисква от партията си и от германците непрекъснати финансови жертви. Вестниците в САЩ често цитират допитванията в Германия, които сочат, че едва 10 процента от германците са съгласни да се правят още отстъпки на Гърция. „Вашингтон Пост” се опитва да го обясни на читателите си така: германците обичат правилата и спазват уговорките, а в една страна, където една и съща дума се използва за „дълг” и „вина”, огромните финансови дългове на гърците се възприемат като същинско кощунство. Ето защо, пише вестникът, Ангела и Меркел и германците имат големи проблеми с опрощаването на гръцки дългове, за което вече се произнася дори МВФ.

По същата тема „Ню Йорк Таймс” припомня, че Германия сякаш е забравила историческите уроци, когато става дума за опрощаване на дългове. Под една фотография от 1953 година, на която се вижда германската делегация, ръководена от банкера Херман Йозеф Абс при подписването на Лондонското споразумение за реструктуриране на дълговете, четем многозначителния коментар: „Главният кредитор, който сега иска от гърците да плащат за прахосничеството си от миналото, тогава спечели много от благоприятните условия.” През 1953 германските дългове бяха намалени наполовина само с един подпис, пише вестникът. Като не забравя да припомни, че сред щедрите тогава кредитори е била и страната, попаднала днес под ударите на германската критика: Гърция.