Вместо в театър, малка група хора влиза в берлинския затвор "Тегел" - да прекара няколко часа зад дебелите му стени. След като всички вещи на посетителите са прибрани - мобилните телефони и други лични предмети са строго забранени, те предават документите си, минават през скенер и тръгват мълчаливо след един охранител към незаето за момента крило на затвора. Сега то се използва за организирането на събития, но първоначалното му предназначение още личи ясно от масивните врати без прозорци и покритите с прах решетки.

Повечето оперни почитатели за първи път влизат в затвор. И стоят притихнали в тъмнината в очакване да започне операта "Фиделио" от Лудвиг ван Бетовен в изпълнение на ... затворници. Светва прожектор и зад решетките струнен квартет засвирва увертюрата. Публиката заема местата си, докато група затворници влизат в ролите си.

Действието на единствената опера на Бетовен се развива в затвор, което прави сюрреалистично преживяването да гледаш затворници да играят затворници, пазачи и държавни служители. Историята се върти около Леонора, която преоблечена като мъж се вмъква в затвора, в който е съпругът й, за да му помогне да избяга. 

Един проблем по-малко

"Обичайно когато се поставя "Фиделио", изпълнителите често имат трудности да си представят живота в затвора. Ние нямахме този проблем", казва Ханс-Дитер Шют от театралната група "aufBruch", чиято е идеята за продукцията. Тя е съвместен проект с образователната програма на Берлинската филхармония и със студенти от Висшето училище за музика "Ханс Айслер". Още през 2018-а тези организации си сътрудничат при поставянето на операта "Парсифал" от Рихард Вагнер в същия затвор.

Новият им проект е с продължителност три месеца. По време на 11-седмичния репетиционен период 17 затворници се събират от понеделник до петък между 16,00 и 20,30 ч., за да репетират модерна версия на операта на Бетовен. Въпреки че творбата следва оригиналното либрето, в постановката са включени и други произведения на класика, включително арии и хорови творби като "Одата на радостта" от неговата Девета симфония. Времето, което затворниците отделят за това начинание, съвсем не е малко, още повече, че мнозина от тях работят зад решетките.

"Много се забавлявахме", казва Джино, който влиза в образа на дъщерята на пазача на затвора Марцелина. "По време на репетициите се съсредоточаваш максимално. Ние сме в затвора  - това е факт, но тук сме свободни", разказва той.

Театралният колектив "aufBruch" поставя опери в затворите в Берлин от 1997-а година и обучава затворниците на актьорско майсторство. "Правим това не само, за да открием и развием творческия им потенциал, но и защото просто искаме да правим театър. За тази цел затворите трябва да се отворят, за да пуснат публика вътре", обяснява Сибиле Арнд, ръководителка на продукцията.

В известен смисъл това противоречи на концепцията за лишаване от свобода. "Затворът отделя затворниците от обществото. Това е неговият смисъл. Това значи и забрана за контакти. Не можете лесно да осъществите контакт със затворник както например с нормален член на обществото. Ние нямаме представа какво е чувството да си вътре в затвора. Няма такова нещо като обиколка за посетители", обяснява Арнд.

Лице в лице

Интимната атмосфера на оперното представление пленява публиката, актьорите са само на няколко метра от първия ред. Посетителите - около 70 души, седят на два реда столове в просторната стая, докато затворниците рецитират пред тях  - така зрители и затворници се озовават лице в лице.

Представлението е смешно, но и патетично: творбата изследва теми като лоялността, доверието и свободата. Либретото постоянно бива прекъсвано с кратки скечове от делничния затворнически живот. Участниците в постановката са избрани от режисьора в зависимост от индивидуалните им таланти. Някои блестят със силно сценично присъствие и лекота при представянето на текста, други показват специфични дарби, изпълнявайки песни от своите родни страни.

"Самият аз се изненадах"

Музиката на двучасовата опера "Фиделио" превръща поставянето ѝ в амбициозно начинание. Затворниците взимат уроци по класическо пеене още от самото начало. "Беше ми изключително трудно, но беше и забавно", разказва Марсел Б., който в ролята на Жакино се чувства в свои води на сцената. На затворниците с по-високи певчески умения е дадена възможността да изпълнят някои от ариите на Бетовен. Една от целите на програмата е да им помогне да придобият самоувереност и да опознаят способностите си. "Пеенето не беше проблем за мен. Обичам да пея", казва Джино след изпълнението. Но му било много трудно да запомни текстовете: "Когато започнахме, бях ужасен. Как се очакваше от мен да науча всички тези думи? Но с ежедневните упражнения изненадах дори себе си. Успях да го направя!"

След представлението всички участници излизат да се поклонят, потупват се един друг по рамото в приятелски поздрав. А публиката получава шанса да разговаря за кратко с тях.

През следващите няколко седмици предстоят още 12 представления, с всяко следващо "трупата" ще придобива все по-голяма увереност. Джино, за когото това е първо участие в театрална постановка, няма търпение за следващата. "Всеки ден казвам на екипа от "aufBruch”, че трябва да се върнат при нас отново."

***

Вижте и това видео на ДВ: