По пазарите хората се оплакват от високите цени на хранителните продукти. И не смятат да гласуват на референдума, както заявява една пенсионерка, която живее с около 140 евро месечно. "Всички политици са крадци", обобщава тя. По сходен начин мисли един 52-годишен учител, който още не е решил дали ще гласува на референдума: "За тях е важна единствено властта".

Мнозина в Румъния реагират точно по този начин на идеята за референдума - отегчението от политиците е достигнало рекордно ниво. Драстичната програма за икономии в последните две години създаде сериозни материални затруднения на голяма част от населението, здравеопазването страда от масовото напускане на лекари, които заминават за чужбина, в образованието цари административен хаос. Румънците обвиняват за всичко това най-вече президента Траян Бъсеску и управлявалите до края на април либерал-демократи.

Лютата битка за власт

Липсата на подкрепа за президента сред населението е обаче само един от поводите за референдума. Всенародното гласуване е всъщност кулминацията на една ожесточена борба за власт, която управляващото социал-либерално мнозинство води срещу президента.

Битката е всъщност между "бароните" от двата лагера, обяснява публицистът Овидиу Пецичан. Но е очевидно, че сегашното управляващо мнозинство погазва особено безогледно демократичните правила на играта.

Мандатът на президента всъщност изтича едва в края на 2014 година. Но Социал-либералният съюз не желае да чака дотогава. Три седмици след встъпването си във власт правителството на премиера Виктор Понта започна подготовката за отстраняване на президента от длъжност. За целта с декрет бяха ограничени компетенциите на Конституционния съд, променен бе законът за референдумите, а председателите на двете парламентарни камари и омбудсманът бяха сменени. В крайна сметка на 6 юли парламентарното мнозинство гласува за суспендирането на президента. Което трябва да бъде потвърдено на предстоящия референдум.

Кабинетът на Понта и временният държавен глава Крин Антонеску едва ли са предполагали какъв широк негативен отзвук ще имат действията им във вътрешно- и външнополитически план. В Румъния дори критично настроени към управлението на Бъсеску наблюдатели говорят за преврат.

Европейската комисия също реагира остро: тя обвини правителството на Понта в нарушение на правилата на демокрацията и правовата държава и заплаши Румъния с тежки санкции, включително с отнемане на правото на глас в органите на Европейския съюз. Засега страната е под засилено наблюдение от страна на ЕС, присъединяването към Шенген е отложено за неопределено време.

Всички са корумпирани?

Според немалко наблюдатели същинската причина за борбата за власт между правителството и президента е свързана със стремежа за влияние върху правосъдието. "Междувременно румънското правосъдие е станало по-независимо, но корумпираните политици искат да се опазят от санкциониране", казва юристката Лаура Стефан.

В Социал-либералния съюз има много корумпирани политици, като даже самите представители на тази политическа формация не отхвърлят наличието на подобни подозрения. Всъщност и в лагера на президента Бъсеску има предостатъчно случаи на заподозрени в корупция политици. А отношението на самия Бъсеску към темата е двойнствено. От една страна той подкрепя правната реформа и борбата срещу корупцията, от друга - не предприема нищо срещу корумпираните елити в собствения си политически лагер.

Бившата министърка на правосъдието и настояща евродепутатка Моника Маковей, която в Румъния е символ на борбата срещу корупцията, все пак защитава президента. "Да, и в нашата партия има корумпирани политици, казва тя, но либерал-демократите приемат тяхното осъждане, а и при Бъсеску правосъдието ще остане независимо."

Ако на референдума мнозинството гласува против Бъсеску, перспективите са доста мрачни, казва Маковей: "При тово положение правосъдието отново ще попадне под политическо влияние, а борбата срещу корупцията ще замре."

Автор: К. Верзек, Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева