През 30-те години на миналия век настъпва времето, когато става очевидно, че външният вид и оформление на продуктите предопределят пазарния им успех. Започва ерата на промишления дизайн. По онова време Германия е много напреднала в тази сфера. Това не се променя и след края на войната, което не остава незабелязано от британците.

През 1946-та британското военно разузнаване проявява особено силен интерес към германската промишленост - защото тя разполага с ноу-хау и дизайн, които си заслужавало да бъдат "възприети". По предложение на ръководителя на министерството на търговията и в сътрудничество с отдела за промишлено разузнаване към британските тайни служби, в следвоенна Германия са изпратени четири екипа с цел "да проучат състоянието на германския промишлен дизайн".

По стъпките на германските дизайнери

Британците, изпратени в Германия, посещават огромно количество фирми, разговарят с предприемачи, мениджъри, техници, архитекти и дизайнери, правят експертиза на редица продукти, събират снимки и скици, за да разкрият какви методи на изследване и производство се използват, какво място заема дизайнерът в производствения процес, как се обучава и какво заплащане получава. Обиколените градове са Берлин, Франкфурт на Майн, Офенбах, Щутгарт, Мюнхен, Крефелд и Билефелд.

Акцията, предназначена да разкрие тайните на германския промишлен дизайн, преминава напълно безпроблемно - още повече, че германските фирми са били длъжни да предоставят всякаква информация на победителите, облечени в униформи. Крайният резултат, представен на служителите в лондонското министерство на икономиката и на британски индустриалци, е събран в 155 страници и носи заглавието "Таен доклад за германския дизайн". Той още се пази в Имперския военен музей в Лондон и дава добра представа за производството на потребителски стоки в следвоенна Германия.

Любопитството на британците е насочено най-вече към оръжейната и химическата индустрия, електротехниката, металургията, производството на мебели, тъкани и дрехи, както и към производството на пластмаси, в което германците проявяват особена иновативност. Интересът на Лондон се дължи на няколко основни причини: на британците им трябва ноу-хау за тяхното собствено производство, а освен това властите искат да повишат експортните шансове на своите продукти на международния пазар. Заимстваният от Германия опит им помага също така да утвърдят във Великобритания новата професия на дизайнера.

Изненадващи изводи

Секретният доклад показва и друго: колко радикално германската икономика се ориентира към модерния стил и вид на продуктите, колко високо цени естетиката в производството. Изрично се посочва колко въодушевени са германските производители от "добрата форма" и до каква степен са готови да се подчинят на новата философия. И друг детайл: докладът отчита, че в сравнение с британците масовият германски потребител е значително по-критичен, т.е - по-взискателен към външния вид на продуктите.

На всичко отгоре докладът констатира, че обучението и квалификацията на всички участници в производствения процес са по-добри, отколкото във Великобритания. Това е още по-пикантно, като се има предвид, че в края на 19 век именно британците въведоха обозначението "Made in Germany" - но не като отличие за добро качеството, а като предупреждение за евтината и малокачествена конкуренция.

Великобритания обаче отдавна не е лидер - нито по отношение на близостта до клиента, нито по отношение на дизайна. Още по време на Първата световна война членовете на британската "Асоциация за индустрия и дизайн" възприемат като пример "германския" стил в производството на мебели, платове и други потребителски стоки, демонстриран по онова време от марки като Тонет или АЕГ. Онова, което помага за утвърждаването на "германския" стил в дизайна, е и готовността на мнозина средни бизнесмени да възприемат "модерното".

АГ, ДПА, ЗЦ, ТВ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова