1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На "ти" с Бойко Борисов

Автор: Е. Никлева, Редактор: А. Андреев27 октомври 2010

Масовото фамилиарничене в България е признак не само на лош вкус. То дава сигнал, че са подронени устоите на обществото, че се налагат нецивилизовани норми на общуване, че пошлостта доминира, твърди Елена Никлева.

Флиртът с властта е на модаСнимка: Fotolia/fotomek

“Заповядай”, казва ми младата сервитьорка и поставя на масата пред мен поръчаното ястие. Поглеждам я и питам дали пък не ме познава отнякъде? “Заповядай”, казва ми младо момче на другия ден като ми подава бутилката с вода, която съм купила. Това момче със сигурност е непознато. “Заповядай”, ми отговаря и касиерката, връщайки рестото в супермаркета. Какво е станало? Защо всички ми говорят на “ти”? Да не съм проспала реформа в българския език и учтивата форма да е отменена?

Повсеместното Ти-кане

В българския език, така както съм го учила, имаме “ти” и “Ви”. С “ти” се обръщаме към близки и приятели, “Ви” е за непознати, “Ви” изразява различен статус в йерархията, възрастова разлика, „Ви” е форма на учтивост, уважение и дистанция. В повечето от безбройните Ти-кания, с които се сблъсках, учтивата форма “Ви” бе просто задължителна не по един, а по няколко признака: на “ти” ми говореха напълно непознати хора, поне два пъти по-млади от мен, при това функционално аз им бях клиент и следователно от тях се очакваше някакво професионално поведение.

С Бойко - винаги на "ти"Снимка: AP

В различните езици е различно. Английският има само you, но то може да означава както “ти”, така и “Ви”, а когато има дистанция, тя просто се усеща, макар да не се изказва. Два други европейски езика - немският и чешкият - различават между Du и Sie, респективно ту и Vy. Абсурд е на тези езици и най-вече - в страните, където те се говорят, някой да те заговори на “ти” във влака или ресторанта, не дай Боже - сервитьор или човек, на когото си клиент.

Да си близо до Бойко

В Чехия съседите си говорят по правило на Ви, в работната среда това е задължително, особено в йерархични отношения. Разбира се, между колеги на една възраст по хоризонталното ниво понякога се говори и на „ти”. Медийното пространство обаче задължително е под шапката на учтивата, официална форма. Който следи редовно сериозните рубрики и дискусионни предавания по германската или австрийската телевизия например, знае, че е недопустимо - и на практика не се случва - водещ да говори със събеседниците си на “ти.

Дали пък не става дума именно за отговорността, която носят журналистите? В България вече никому не прави впечатление, че журналистите масово интервюират министър-председателя Бойко Борисов на “ти”. Средностатистическият германец или австриец би се шокирал, ако този факт достигне до знанието му. Но какво всъщност искат да демонстрират журналистите с това фамилиарничене? Че са близки до най-високите властови структури?

"Кой си ти бе? Боклук!"

Да, те имат у себе си този нарцисизъм - когато интервюират известни личности или политици, да поемат част от славата, която отразяват. И все пак едно интервю или едно дискусионно предаване по телевизията не са като приказките на маса в кръчмата. Медийната реалност е друга реалност - къде остава уважението и дистанцията? Уважението към институцията премиер, към себе си и собственото издание, към читателя.

Повсеместното Ти-кане е повсеместна загуба на авторитет - на личностен, институционален, обществен. Повсеместното Ти-кане сякаш носи и неизреченето съобщение към другия: „Кой си ти бе, ти не си никой! Боклук!”. Изличени са възрастовата разлика, разликата между поведение на публични и на частни места, йерархиите, правилата на учтивост. Свободното общество се състои от свободни хора, но в България има дефицит на свобода, защото има дефицит на уважение. Не може да бъдеш свободен човек, ако другите хора не признават твоето пространство, както и ти тяхното.

"Реформи" по българскиСнимка: DW

Пошлостта като норма

Доминацията на Ти-кането е нещо много повече от една нелигитимна езикова реформа. Вярно е, че практиката променя езика, но тук става дума за нещо много по-важно: кой задава моделите на България и в каква страна се превръща тя? Кой легитимира пошлостта като социално приемлива, като норма? Кой налага това на обществото и защо обществото го приема?

Европейска страна значи европейски отношения между хората, спазване на морални норми, адекватно поведение на обществени места. Много неща в България станаха стихийно - бетонните строежи по крайбрежието, унищожаването на прекрасното Черноморие, свръхзастрояването на големите градове... Но, хайде, това може да се обясни с икономически интереси. Пита се обаче: в чий интерес е отдалечаването на България от един цивилизован модел, който включва и цивилизовани отношения между хората?

Нека да го повторя накрая: кой казва “ние ще сме страната на Ти-кащите”, тоест, някаква такава аморфна общност, в която няма йерархии, лично пространство, дистанция и професионален подход? И докато “някой” налага това на останалите и го превръща в правило - какво правят тогава останалите?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ