“Заповядай”, казва ми младата сервитьорка и поставя на масата пред мен поръчаното ястие. Поглеждам я и питам дали пък не ме познава отнякъде? “Заповядай”, казва ми младо момче на другия ден като ми подава бутилката с вода, която съм купила. Това момче със сигурност е непознато. “Заповядай”, ми отговаря и касиерката, връщайки рестото в супермаркета. Какво е станало? Защо всички ми говорят на “ти”? Да не съм проспала реформа в българския език и учтивата форма да е отменена?

Повсеместното Ти-кане

В българския език, така както съм го учила, имаме “ти” и “Ви”. С “ти” се обръщаме към близки и приятели, “Ви” е за непознати, “Ви” изразява различен статус в йерархията, възрастова разлика, „Ви” е форма на учтивост, уважение и дистанция. В повечето от безбройните Ти-кания, с които се сблъсках, учтивата форма “Ви” бе просто задължителна не по един, а по няколко признака: на “ти” ми говореха напълно непознати хора, поне два пъти по-млади от мен, при това функционално аз им бях клиент и следователно от тях се очакваше някакво професионално поведение.

В различните езици е различно. Английският има само you, но то може да означава както “ти”, така и “Ви”, а когато има дистанция, тя просто се усеща, макар да не се изказва. Два други европейски езика - немският и чешкият - различават между Du и Sie, респективно ту и Vy. Абсурд е на тези езици и най-вече - в страните, където те се говорят, някой да те заговори на “ти” във влака или ресторанта, не дай Боже - сервитьор или човек, на когото си клиент.

Да си близо до Бойко

В Чехия съседите си говорят по правило на Ви, в работната среда това е задължително, особено в йерархични отношения. Разбира се, между колеги на една възраст по хоризонталното ниво понякога се говори и на „ти”. Медийното пространство обаче задължително е под шапката на учтивата, официална форма. Който следи редовно сериозните рубрики и дискусионни предавания по германската или австрийската телевизия например, знае, че е недопустимо - и на практика не се случва - водещ да говори със събеседниците си на “ти.

Дали пък не става дума именно за отговорността, която носят журналистите? В България вече никому не прави впечатление, че журналистите масово интервюират министър-председателя Бойко Борисов на “ти”. Средностатистическият германец или австриец би се шокирал, ако този факт достигне до знанието му. Но какво всъщност искат да демонстрират журналистите с това фамилиарничене? Че са близки до най-високите властови структури?

"Кой си ти бе? Боклук!"

Да, те имат у себе си този нарцисизъм - когато интервюират известни личности или политици, да поемат част от славата, която отразяват. И все пак едно интервю или едно дискусионно предаване по телевизията не са като приказките на маса в кръчмата. Медийната реалност е друга реалност - къде остава уважението и дистанцията? Уважението към институцията премиер, към себе си и собственото издание, към читателя.

Повсеместното Ти-кане е повсеместна загуба на авторитет - на личностен, институционален, обществен. Повсеместното Ти-кане сякаш носи и неизреченето съобщение към другия: „Кой си ти бе, ти не си никой! Боклук!”. Изличени са възрастовата разлика, разликата между поведение на публични и на частни места, йерархиите, правилата на учтивост. Свободното общество се състои от свободни хора, но в България има дефицит на свобода, защото има дефицит на уважение. Не може да бъдеш свободен човек, ако другите хора не признават твоето пространство, както и ти тяхното.

Пошлостта като норма

Доминацията на Ти-кането е нещо много повече от една нелигитимна езикова реформа. Вярно е, че практиката променя езика, но тук става дума за нещо много по-важно: кой задава моделите на България и в каква страна се превръща тя? Кой легитимира пошлостта като социално приемлива, като норма? Кой налага това на обществото и защо обществото го приема?

Европейска страна значи европейски отношения между хората, спазване на морални норми, адекватно поведение на обществени места. Много неща в България станаха стихийно - бетонните строежи по крайбрежието, унищожаването на прекрасното Черноморие, свръхзастрояването на големите градове... Но, хайде, това може да се обясни с икономически интереси. Пита се обаче: в чий интерес е отдалечаването на България от един цивилизован модел, който включва и цивилизовани отношения между хората?

Нека да го повторя накрая: кой казва “ние ще сме страната на Ти-кащите”, тоест, някаква такава аморфна общност, в която няма йерархии, лично пространство, дистанция и професионален подход? И докато “някой” налага това на останалите и го превръща в правило - какво правят тогава останалите?