Хърватия е страната на автомобилистите. Гъстотата на автомагистралите е двойно по-голяма, отколкото средната за ЕС. За разширяването на тази мрежа през последните години бяха хвърлени три милиарда евро. Прекалено много - смята загребският журналист Антун Петрович, ръководител на хърватската секция на антикорупционната организация Трансперънси интернешънъл:

Мирише на злоупотреби

"През 2003 година един километър нова автомагистрала е струвал средно четири милиона евро. Днес той вече струва 17 милиона. Според данните, публикувани от бившия министър на развитието Радомир Чачич, 40-километровата автомагистрала Загреб-Шишак, която преминава през равнина, е струвала близо една четвърт от стойността на автомагистрала Далмация от Загреб за Сплит, която има обща дължина от 350 километра и преминава през множество мостове и тунели."

Подобни несъответствия твърде силно намирисват на злоупотреби. Доказателства в тази насока търсят и от Европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ, която проверява няколко различни сигнали. Строежът на магистрали в Хърватия е съфинансиран и от европейските фондове. 300 милиона евро, например, са дадени за отсечката между столицата Загреб и морския град Риека. Сега се проверява дали цените не са били изкуствено завишени. Твърди се, че от това се е облагодетелствала пътно-строителната фирма "Складградня". Журналистът Дарко Паич от авторитетния вестник "Нови Лист" казва:

"Тази фирма извлече големи печалби от магистралата Загреб-Риека, прибирайки лъвския пай от инвестициите, без изобщо да е участвала в каквито и да било търгове. Тя винаги се включваше като подизпълнител. Тя получи и правото да строи тунели, без преди това да е имала какъвто и да е опит в това отношение."

Шуробаджанащина по най-високите етажи

Всичко това стана възможно, не на последно място поради това, че "Складградня" е собственост на двама братовчеди на бившия външен министър Момир Жужул. Хърватската прокуратура в момента е затрупана от сигнали за злоупотреби, изказани по различни медии. Те се отнасят не само до пътното строителство, но и до корабостроенето, снабдяването на армията, сделките с петрол, хранително-вкусовата и фармацефтичната промишленост, че дори и при назначенията на нови кадри.

Изглежда почти не е останала сфера в обществения живот на Хърватия, която да не е поразена от корупцията и шуробаджанащината. Връзки по партийна и семейна линия са образували гъста корупционна мрежа, която не би могла да се разплете без натиск отвън - смята шефът на хърватския клон на Трансперънси интернешънъл. Ако Брюксел усили своя натиск, корупционната система би могла да се разчисти за около 10 години, твърди той.

Автор: Ф. Славкович, Б. Узунова / Редактор: Б. Емануилов