50 процента от гласовете при изборно участие от над 84 процента от избирателите: тези цифри потвърждават демократичната легитимност на успеха на Партията на справедливостта и развитието. По този начин партията на премиера Ердоган се сдобива с трети пореден правителствен мандат.

Всяко зло за добро

На какво се дължи този трети внушителен изборен успех на Ердоган? От години вече Турция може да се похвали със забележителен стопански растеж. С отслабването на надеждите за присъединяване на страната към ЕС, реформите, чиято цел бе да подведат Турция към европейските ценности и норми, изгубиха темпо. Положителни развития, като укрепването на индивидуалните и институционни свободи за всички слоеве от населението, отстъпиха изцяло на заден план.

Грандиозният успех на Ердоган е нещастие за Турция. През последните години турският премиер се вслушва все по-малко в разумни съвети, като дори не се колебае да заклеймява противниците си като държавни врагове. Всяко зло обаче е и за добро: Партията на справедливостта и развитието не постигна жадуваното квалифицирано мнозинство, така че няма да може да промени конституцията самостоятелно, тоест без консултации с опозицията. А това означава, че поне на първо време превръщането на Турция в президентска република отпада от дневния ред.

Парадоксално е впрочем, че при тези избори демократите и десните екстремисти се страхуваха заедно - и накрая бяха доволни, че дясноекстремистката Партия на националистическото движение спечели 13 процента от гласовете и ще влезе в новия парламент.

Обяснението трябва да се търси в това, че в противен случай Партията на справедливостта и развитието, като най-силната партия, щеше да получи повечето места на националистите и съответно мнозинството, необходимо за извършването на самостоятелна реформа на конституцията.

Турция сама се спъва

Но въпреки така категоричното разпределение на силите, на Турция й предстоят тежки времена. Натискът на сатрапите на управляващата партия върху инакомислещите ще се увеличи, свободата на печата ще бъде ограничена още повече, а религията - въпреки официалния светски характер на републиката - ще получи още по-голяма тежест. По този начин Турция става кандидат за ЕС, който сам предоставя аргументи за отхвърляне на кандидатурата му.