Високият блок е виждал и по-добри времена от сегашните. Навремето, през 1970-те години, многоетажното здание e било символ на югославското строително майсторство. 18 етажа, с по 8 жилища на етаж, които разполагат с екстри като балкон и централно парно. Семейство Цветкович живее на 12-ия етаж - до асансьора вляво. Те са били едни първите, настанили се в блока след построяването му през 1976 година. Тогава в двустайното жилище се нанасят общо 6 души: младото семейство Живадин и Бранка Цветкович, двете им деца плюс бабата и дядото.

"Тук е същинска джунгла"

"Балконът ни е малък, а мазе нямаме, та затова тук сме натрупали какви ли не. До скоро тук държахме и киселото зеле", подсмива се Живадин. Слабият висок мъж, който скоро ще се пенсионира, разказва, че закупили жилището за точно 2000 германски марки. Изплащането му продължило доста дълго.

Бранка и Живадин работели като техници в едно и също предприятие. В него те се и запознали. 37 години по-късно крехката едно време Бранка е вече по-пълна и майка на две деца, които всъщност отдавна вече не са деца. Синът, който е на над 30 години, все още живее в двустайния апартамент на родителите си.

"Блокът е като джунгла", казва Бранка и продължава: "Много от хората, които се заселиха заедно с нас, си отидоха, а на тяхно място дойдоха нови. Общо 156 апартамента има в блока. В селото, в което съм родена, има само 130 къщи. И всичките са разположени на една-единствена улица. Там всеки е господар на неговия си дом - за разлика от тук, в големия блок, където всички трябва да се грижим за общата ни собственост. Само че това не винаги е лесно", разказва Бранка и допълва:

"На партерния етаж имаме обща собственост от около 100 кв.м., която даваме под наем. С приходите покриваме част от режийните разходи, които станаха много високи напоследък. Голяма част от апартаментите междувременно са дадени под наем, но никой не е наясно колко от наемателите имат адресна регистрация и колко от тях живеят нелегално в блока. Тук е същинска джунгла", оплаква се Бранка.

Почти като на село

1999-та е годината, в която много от жителите на Нови Београд напускат квартала - заради бомбардировките на НАТО, разказва Бранка: "Нашият блок започна застрашително да се клати. Но все пак оцеля."

Доста неща са се променили от тогава в Нови Београд. Безутешният квартал постепенно се изпълва с живот - вече има и мост, който го свързва със старата част на Белград. А когато на човек му се прииска да има социални контакти - асансьорът на 18-етажния блок е идеалното място за това. Функционира по-добре и от селски мегдан.

АГ, ДР, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел