От шепа костно брашно лайпцигските учени разкодират генома на неандерталеца и установяват изненадващи близости между него и хомо сапиенс. Оказва се, че до 4% от генетичната информация на модерния човек произхожда от неандерталеца, само че не при всички хора, както пояснява Йоханес Краузе от института Макс Планк:

"Най-удивителното в резултата е, че въпросният малък дял от генетичен материал се открива днес у европейците и азиатците, но не и у африканците, т.е. нещо се е случило в Европа и Азия, което е било пропуснато в Африка. Европейци и азиатци имат помежду си въпросната генетична общност с неандерталеца, но това не се отнася до африканците."

Общи поколения

Това доказва, че е имало смесване между неандерталци и хомо сапиенс, от което са се появили общи поколения. Изследователи предполагат, че сливането е станало в региона на Близкия Изток. Двете човешки форми са се срещнали там преди около 80 000 до 50 000 години. По-късно предтечите на модерния човек пренесли генетичната информация на неандерталеца чак до днешен Китай.

"Най-вероятната ни хипотеза е, че смесването с неандерталците е станало в много ранен стадий" - казва Сванте Паабо, който е смятан за основател на палеогенетиката. През миналата година на него и неговия екип се удаде да разкодира ДНК-то на неандерталския човек.

Костните проби, които сега бяха проучени от екипа в Лайпциг, са на възраст между 42 000 и 70 000 години и са от три неандерталски скелета, открити съответно в Хърватия, в Кавказ и Испания. За сравнение е бил взет костен материал от ръката на неандерталския човек, открит още през 1856 година, който е изложен в Рейнския музей на град Бон.