Прякорът му звучи съвсем холивудски: Scarface. „Човекът с белязаното лице” - така го наричат англоезичните вестници по време на Втората световна война. Лицето на есесовеца Ото Скорцени наистина е набраздено от дълбоки белези - спомен от спортни дуели на младини.

„Най-опасният човек в Европа” - това е другата титла, която медиите присъждат на Скорцени в края на войната. По онова време той е щандартенфюрер (равно на полковник) от СС и му се носи славата на човека, освободил Бенито Мусолини през 1943 година. Десетилетия след поражението на Хитлер австриецът Ото Скорцени си остава най-споменаваният жив и неосъден есесовец по света. И тъкмо този човек през 1960-те години е работил като наемен убиец за израелския „Мосад”?

Един есесовец в "Мосад"

Това твърди реномираният израелски вестник „Аарец”, който се позовава на разговори с някогашни израелски разузнавачи, включително с основателя на „Мосад” Исер Харел и с тогавашния шеф на звеното за „мокри поръчки” Ицхак Шамир, по-късно израелски премиер. Според тях „Мосад” наема Скорцени през 1962 година с цел да торпилира египетската ракетна програма, в която участват германски учени. Първата жертва на „Белязания” е Хайнц Круг, който - по твърдения на вестника - по време на войната участва в екипа, разработващ в Пеенемюнде прословутите германски ракети Фау-1 и Фау-2. През 1962 година Круг вече работи за египтяните, а парадоксалното е, че той сам се обръща към Скорцени. Страхува се, че израелските тайни служби може да го убият и твърди, че получава заплашителни писма. Други германци, които също работели за ракетната програма на Египет, вече били получили писма-бомби, оплаква се той на Скорцени и го моли за закрила.

Ото Скорцени си е извоювал това доверие още по време на войната - с почти легендарните си участия в специални мисии на нацистите. Например проведената с безмоторни самолети операция по освобождаването на италианския диктатор Бенито Мусолини на 12 септември 1942, за която получава лично от Хитлер големия орден „Железен кръст” и една многочасова аудиенция. През октомври 1944 година пак под ръководството на Скорцени един отряд на СС щурмува правителствени сгради в Будапеща и сваля правителството на Миклош Хорти, който се кани да обърне гръб на съюзниците си от Берлин. През декември същата година Ото Скорцени организира още една специална операция: германци, облечени в американски униформи, трябва да проникнат в тила на врага. Тази операция се проваля, но Скорцени си спечелва името на „най-опасния човек в Европа”.

През 1947 година Скорцени е изправен от съюзниците на съдебната скамейка заради „незаконно използване на чужди военни униформи”, но през 1948 година успява да избяга - и така да избегне обвиненията за извършени военни престъпления. През следващите години той се движи с фалшиви документи, като предпочита Испания и Аржентина, където бившите нацисти се радват на радушен прием.

Според мнозина историци, славата на Скорцени е преувеличена - както от хитлеристката пропаганда, така и благодарение на неговите лични усилия. Но Хайнц Круг явно не знае това. Той не знае и нещо далеч по-фатално: Ото Скорцени вече работи за „Мосад”. В началото на 1962 година израелците го вербуват в Мадрид, като обещават да изпълнят единственото му искане: да бъде изваден от списъка на „ловеца на нацисти” Симон Визентал. Скорцени изрично казва, че не му трябват пари, но явно се страхува за живота си. И затова сделката с „Мосад” му е добре дошла. Според вестник „Аарец”, той тайно е отведен в Израел, където дори посещава мемориала на Холокоста „Яд Вашем”.

Цялата истина знае само Скорцени

„Аарец” пише още, че в онзи фатален ден Круг отива на среща със Скорцени в Мюнхен. Двамата се качват в чисто новата кола на Круг, „Мерцедес 300 SE”, и потеглят на север, следвани от втори автомобил, в който пътуват трима бодигарда. Така поне ги представя Скорцени. В действителност обаче това са агенти на "Мосад". Скорцени ликвидира Круг в една горичка, а тримата агенти обливат трупа с киселина и полагат специални усилия по закопаването на останките, така че да не бъдат открити от кучета или диви зверове.

След това убийство Ото Скорцени продължава всеотдайно да служи на „Мосад”, като често пъти дори преизпълнява получените поръчки. Той успява да набави на израелците пълен списък на германските учени, работещи по египетската ракетна програма - с точните им адреси. За новите си работодатели осигурява и списък с имената на европейските фирми, които доставят на Египет компоненти със „специално предназначение”. „Белязаният” участва и в разпращането на писма-бомби, като една от неговите пратки убива петима работници в ракетна фабрика в Египет, където работят и германски специалисти.

Цялата тази история е трудно доказуема, коментират редица германски медии. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” пише например, че Хайнц Круг е бил не инженер, а юрист, и че ролята му в ракетната програма на нацистите е доста спорна. Редица международни издания припомнят, че за връзките на Ото Скорцени с „Мосад” се знае още от 1989 година, но подробностите, изнесени от „Аарец”, са нещо ново. Самият Скорцени отдавна не може да бъде разпитан: през 1975 година той умира на 67-годишна възраст от рак в Мадрид. На погребението му във Виена присъстват многобройни ветерани от времето на Хитлер, които без никакво смущение го изпращат до гроба с изпъната напред дясна ръка.