1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Невидимите българи

5 юли 2011

Кривия, Гъзаря, Бомбата и прочие - в България си известен, само ако си от тъмната страна на съществуването. Тази опасна тенденция води до жестоко обезверяване на "невидимите" хора. А именно на тях се крепи животът тук.

im Gedenken
Отчаян народСнимка: fotolia/ArtHdesign

Коментар на Мирела Иванова:

“Мишо Кривия с автопарк за половин милион лева.” Из новините на в. “24 часа”

Все едно какъв е поводът: акция на МВР, журналистическа публикация, шумно съдебно дело или събитие от преддверието на идващите през есента избори, но някакви нови персони, почти вихровато, почти бесновато, се появяват на сцената на общественото внимание. По-точно е да се каже, че биват изтикани, дори изтъпанени пред разфокусираните ни вече погледи, и то защото са главни или второстепенни лица в пореден скандал, политически водевил или мръсничка тайна.

Възходът на тъмните силиСнимка: Fotolia/zentilia

Създава се усещането, че животът тук губи равновесния си ход, че везните му накланят към злото и несправедливостта от нововъзникващите един подир друг и надбягващи се, настигащи се и изчезващи в бързината абсурдни сюжети.

Защитените и беззащитните

Последният от тях е акцията срещу т. нар. люлинска банда, проникнала в трезор на централен столичен банков клон и заловена от полицията. Случката, описана простичко, не се колебае между знаците плюс и минус - повече от ясно е, че МВР и служителите му регистрират успех. Колебанията и размиването на ясните обществени критерии идва сетне и е отвъд факта на предотвратения обир. Започва се с въпросите защо нееднократно арестуваните лица се радват на толкова висок социален статус, разполагат с технически средства от най-ново поколение, за които учените от БАН не могат и да сънуват, ползват се с щедра съдебна благосклонност, каквато нормалните и почтени граждани не биха дръзнали и да си представят?

Защо вчера и онзи ден Кривия, Гъзаря, Куфара, Бомбата и прочие откупуват своята защитеност пред закона? Защо Батко и Братко от по-онзи ден та досега не бодат очите на Темида с луксозния си начин на живот и присвоените милиони от пътни проекти? Защо Галевци са си все тъй феодално всемогъщи в Дупнишкия вилает? Защо хонорарите на Доган и Лъчезар Иванов от експертна дейност не предизвикват ничие институционално порицание?

Почтеността е май вече порокСнимка: fotolia/Ella

Предвидимите страхове

Тези и още множество конкретни въпроси нямат за цел да налеят вода в мелницата на Цветанов, а да напомнят, че в страната се трупа и набъбва едно ожесточено омерзение, клокочи подземен гняв, тлее дива омраза и не е ясно кога и как ще оберем плодовете им. Насъбраха се купища причини за недоволство, непрекъснато се наблюдават изплисквания и сред най-читави и устойчиви люде, какво остава за другите…

Едва ли ще се стигне до масови бунтове и открити общи протести, но до безмилостни саморазправи и правосъдие от кърджалийско време - несъмнено. Защото в най-дълбоката си същност са уязвени “невидимите” българи, на чиито дълготърпелив труд, усилия и почтеност се крепи животът, чието равновесие губим.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ