Точно преди година въодушевлението бе голямо: след интензивно лобиране Германия успя да стане непостоянна членка на Съвета за сигурност. И от началото на 2011 германците имат своето място в най-влиятелния световен орган. Но по-голямо международно значение така и не бе извоювано. По-скоро обратното.

Доказателство за това откриваме дори в списъка с ораторите на тазгодишното Общо събрание на ООН. Принципно германската вътрешна политика не играе никаква роля в Ню Йорк. Но понеже вследствие на загубите на неговата партия на провинциалните избори външният министър Вестервеле вече не е вицеканцлер, рангът му на международната дипломатическа сцена спадна. Пред форума той говори последен от представителите на страните-непостоянни членки на Съвета за сигурност. Държави като Босна и Херцеговина и Южна Африка, Колумбия, Индия и Португалия бяха изпратили своите държавни или правителствени ръководители, осигурявайки си по този начин по-предните позиции.

Позицията спрямо Либия остава траен минус

И в съдържателен план Германия се превърна в един вид аутсайдер - въздържайки се при гласуването през март за налагане на забранена за полети зона над Либия. Това всъщност бе първото й изпитание в Съвета за сигурност и тя не го издържа. Германия се подреди на страната на Китай и Русия, които също се въздържаха, вместо да подкрепи Съединените щати, Великобритания, Франция и най-вече - бойците на съпротивата в Либия.

В речта си пред Общото събрание външният министър спомена Либия само с едно изречение, казвайки, че Германия предлага своята подкрепа за "новото начало в Либия след свалянето на диктатора". На конференцията за Либия в навечерието на дебатите Вестервеле дори не взе думата - той напусна конференцията преждевременно и предаде речта си за протокола. С което създаде впечатлението, че като че ли изобщо не би искал да си спомня за решението отпреди няколко месеца.

Ефективно, но бледо германско присъствие

Все пак трябва да се признае, че по останалите теми в Съвета за сигурност Германия действа пределно ефективно: предложението за членството на Южен Судан бе утвърдено за рекордно кратък срок, приета бе и резолюцията за по-добра защита на децата в размирните региони. Вестервеле проведе множество срещи по време на едноседмичния си престой в Ню Йорк, разговаря с колеги и взе участие в конференции, включително за икономическия напредък на Афганистан. Но изобщо не се прояви по темата за Близкоизточния конфликт - една традиционна германска тема.

При това Вестервеле посвети голяма част от речта си на този конфликт. Но позицията му би могла да се обобщи с думите: и двете страни имат право на съществуване и мирът е възможен, ако те се придържат към изработената от близкоизточния квартет пътна карта. Открит остана обаче въпросът каква позиция би заела Германия, ако се стигне до гласуване в Съвета за сигурност по евентуалното искане на палестинците за приемане в ООН. Дали не предстои следващото "въздържал се"? Ценността на германските добродетели е безспорна. Но понякога се изисква нещо повече от прилежност, ред и точност.