1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Невъзможният избор на Нео

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев3 януари 2011

Мълчаливият отказ на новите млади да участват в политическото случване е техният обвинителен акт към поколението на родителите. Едни напускат, а оставащите възприемат България като стара гара със закъсняващи влакове...

Живот извън животаСнимка: Fotolia

Коментар на Еми Барух:

Докато захласнати гледаме за пореден път "Матрицата" - филмът-библия на новото столетие, наречен в един анализ "ясно и просто учебно помагало на тема свобода", се опитвам да си отговоря на въпроса защо поколението, което се идентифицира с Нео, т.е. с героя, който задава алтернативите и поема отговорността от последствията на своите избори, е поколение на емигрирали извън социалното момчета и момичета, които в реалния живот не просто отказват да се ангажират с обществено значими каузи, но и не желаят да се включват в тяхното анализиране.

Безразличие вместо крясъкСнимка: Fotolia/dundanim

Да живееш напук на живота

Къде и кога се скъса нишката между тях и предшествениците им - носителите на политическата промяна; на какво се дължи шокиращото безразличие към теми като социалната справедливост, правата на човека, ролята на държавните институции, ценностната система на обществото… Доколко този феномен е локален и доколко е глобален?

Безспорно - повсеместното дискредитиране на политическата каста е един от белезите на новото време. Политиците и на Запад, и на Изток се възприемат от младите като безнравствени, корумпирани, цинични и лицемерни. Причините са много и диагнозата е тежка.

В изследване, озаглавено "Новите млади и новите медии", авторите анализират пропастта между поколенията и се спират на "гнусливото отхвърляне на политическото" в ценностната им система. За тях "политика" е мръсна дума - синоним на частен интерес, самореклама, агресия, кариеризъм. Това е наследството, което им оставиха предшествениците.

Самотата на цяло едно поколение

Приютени във виртуалния свят на своите бързопроменящи се субкултурни групи, отчуждени от местата на реалното общуване, днешните млади сърфират с лекота в Мрежата, често пъти под прикритието на своята анонимност. Отрекли онзи разбъркан свят, в който им се случи да живеят, те бягат от обществено значими каузи, защото не вярват на лексикалния апарат, с който елитът говори в публичното пространство.

Ще мине време преди да осъзнаят, че тяхното приобщаване към една глобална култура, в която няма граници, е израз на измамна свобода и води до драматичната самота на цяло едно поколение. Независимо дали ще изберат червеното или синьото хапче…

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ