Почти всички в Близкия изток продължават да се питат защо ливанският министър-председател Саад Харири обяви оставката си преди три седмици не от къде да е, а тъкмо от Саудитска Арабия? Това негово лично решение ли е било, мотивирано от грижа за страната? Или може би от опасения за възможен атентат срещу самия него, за какъвто намекна Харири? Или наистина е бил принуден от своите саудитски "приятели" да подаде оставка, за да хвърли страната в хаос и да отслаби финансираните от Иран шиитски милиции Хизбула?
Какво означава завръщането на Харири?
Възможно е никога да не научим цялата истина. Но има признаци за това, че задкулисно е бил оказан дипломатически натиск над Саудитска Арабия и някои други играчи в района. Страни като Египет и бившата колониална сила Франция изглежда са се задействали умело като посредници в конфликта, докато германският външен министър Зигмар Габриел успя предимно в едно – с публичните си критики да настрои саудитците срещу себе си.
Ето че Харири се завърна в страната си, но ситуацията там остава неясна. Първо той обяви, че замразява подаването на оставка и ще изчака допълнителни консултации. А малко по-късно обяви пред ликуващи негови привърженици, че оставал с тях. От което обаче не стана съвсем ясно къде точно остава Харири - в страната или на премиерския пост. Не разбрахме също и как Саудитска Арабия гледа на това развитие и дали е поставила някакви условия.
Прибирането на Харири в Бейрут все пак е добра новина. Радостно е също и това, че още една страна от ЕС е готова да се включи като посредник - Кипър. Да се надяваме, че бързо ще бъде сложен край на тази недостойна игра около Харири. Заради нея Ливан изглежда пред света като направлявана отвън държава, в която има риск от военна ескалация – особено ако замесените страни в конфликта, а те са както вътре в самия Ливан, така и навън, не си наложат по-добра дисциплина. Защото същинският конфликт все още не е решен. А Ливан няма и сили да го реши сам.
Иран и Саудитска Арабия – двете решаващи сили
Шиитски Иран и свързаните с сили като Хизбула например, действително се стремят към разширяване на влиянието си в Ливан и региона. Това личи най-добре в Сирия, където те - заедно с руснаците - помогнаха за военната победа на режима на Асад срещу предимно сунитските бунтовници. Водещата сунитска сила в региона - Саудитска Арабия - пък възприема това като заплаха и на свой ред се стреми с всички средства да предотврати разширяването на иранското и шиитското влияние в региона.
При това саудитското кралство сега се ръководи от един млад престолонаследник, за когото в таен документ на германското външно разузнаване, изтекъл в медиите през 2015 година, се казваше, че е склонен на импулсивни и дори авантюристични действия във външната политика. Бруталната и също толкова безполезна война, която Мохамед бин Салман води в Йемен, само потвърждава тази оценка.
Конфликтът не може да бъде решен, ако саудитци и иранци не седнат заедно да търсят разбирателство. Също както едно време - преди да избухне сегашната криза - сунитът Харири и шиитите от Хизбула в продължение на години работеха заедно в правителството. В Ливан честват завръщането на премиера и 74-та годишнина от независимостта на страната. Но тя все още е играчка в ръцете на чужди сили.