На 26 юни 1963 пред кметството на Шьонеберг в Западен Берлин Джон Кенеди произнася реч, в която заявява, че всеки гражданин на свободния свят е и горд гражданин на Берлин. От същата реч е прословутата фраза: "Ich bin ein Berliner". Като младеж Кенеди посещава Германия на три пъти (през 1937, 1939 и 1945), но познанията му по немски си остават оскъдни. Дотолкова, че не успява да прочете краткото изречение без да си помогне с фонетична транскрипция. За да произнесе фразата на немски правилно, Кенеди си записва произношението й по следния начин: "Ish bin ein Bearleener".

Преди Втората световна война Кенеди обикаля Германия с приятели, а след 1945 идва в победената страна заедно с журналисти от една високопоставена военна делегация. С тях той посещава и бившата лятна резиденция на Хитлер “Адлерхорст“ в Берхтесгаден. При всичките тези пътувания обаче Кенеди наблюдава Германия, а и цяла Европа, през призмата на известна високомерна предубеденост. Очевидно той не е изпитвал необходимостта да вниква в чужди проблеми и да си изяснява мирогледни различия. В Германия той не се среща с почти никакви обикновени хора, защото навремето малцина германци са знаели английски.

Светогледът на младия Кенеди е предопределен и от неговия произход - родителите му са ирландски католици, новобогаташи, чиито пари произхождат от съмнителни сделки с алкохол, борсови спекулации и Холивудски филми. Във висшата прослойка на Бостън, която е предимно протестанска и англосаксонска, на членовете на семейство Кенеди се гледа с подозрение - считат ги за съмнителни парвенюта.

"Не познавам негри"

Това че младият Кенеди усеща на собствен гръб антикатолическия и антиирландски расизъм на местните хора не събужда у него обаче симпатии към тъмнокожите в Маями например, където семейството му прекарвало зимата. Навремето Флорида е заразена от типичния за Южните щати апартейд, също както и Вашингтон, където Кенеди е член на Конгреса от 1948 до 1960. В края на 1950-те той споделя пред своя биограф, че все още не е запознат с "проблемите на негрите", тъй като не познавал никакви тъмнокожи. Впрочем, бащата Джоузеф П. Кенеди и по-големият му брат Джо са били крайни антисемити с не особено ласкаво мнение за демокрацията.

През 1937 година 20-годишният тогава Джон Кенеди записва в дневника си: "Фашизмът е правилният избор за Германия и Италия, комунизмът - за Русия, а демокрацията - за Америка и Англия."

В останалата част от записките му се долавя наивен расизъм, а някои от заключенията му са чиста проба клишета: "Испанците си падат по насилието, французите са мръсни и имат лош дъх, италианците са любопитни, евреите имат нюх за бизнес, а германците са авторитарни."

"Нордическата раса превъзхожда останалите"

На всичкото отгоре, красотата на посетените германски градове го кара да смята, че "нордическите раси превъзхождат южните". Но нито в дневниците му, водени по време на посещенията в Германия през 1937 и 1939, нито в личните му писма и записки има и ред, който да е критичен спрямо преследването на евреите и терора, на който е била подложена опозицията в нацистка Германия. Засилващата се изолация на Хитлер в Европа Кенеди си обяснява с това, че германците като нордическа раса превъзхождали останалите, поради което всички се съюзявали срещу тях.

Дори и след 1945 младият журналист не пише нищо за престъпленията на Хитлер, не посещава нито един от освободените концентрационни лагери, не се среща с нито един представител на опозицията. Вместо това той дълбокомислено размишлява на тема "велики личности", очевидно причислявайки и Хитлер към тях: "Омразата, която обгражда Хитлер сега, някой ден ще го превърне в една от най-значимите личности, живели изобщо. Безграничните му амбиции в името на родината го превърнаха в заплаха за световния мир, но начинът, по който живя и умря, крият в себе си нещо тайнствено, нещо, което ще го надживее и ще се развива в бъдеще. Той беше от онези хора, които се превръщат в легенда."

И все пак: не бива да си вадим генерални изводи от размислите на един млад човек. Времената се менят, а с тях и хората. Западът излезе победител от Студената война, защото хората на Изток и на Запад мислеха по-различно от Джон Кенеди. И защото, като президент, Кенеди за щастие действаше по друг начин. Но това е друга история.

 John F. Kennedy: Unter Deutschen - Reisetagebücher und Briefe, 1937 - 1945.  Aufbau, 2013

АГ, А. Позенер, ВО, ДПА, М. Илчева, Редактор: Б. Узунова