Коментар на Полина Паунова

Годината е 2014, а месецът - февруари. Кабинетът “Орешарски” управлява в условията на безпрецедентни протести след опита на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Настоящият премиер Бойко Борисов по онова време е опозиционен лидер - след един предсрочно прекратен мандат. И тогава, и сега председателят на ГЕРБ атакува представители на БСП и не спира да твърди, че никога няма да си сътрудничи с ДПС, но когато стане дума за неуспелия шеф на контраразузнаването и издател Делян Пеевски казва само едно: той е депутат. Точно по това време в свое интервю Борисов обявява, че е разкрил рецептата на Доган за успешно управление:

“Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България”, обяви тогава настоящият премиер.

Четири години и два кабинета на Борисов по-късно, той казва друго: „Проблемът на медиите е на техните собственици“. Изявлението му е по повод позорното 111-то място - последното в целия ЕС, което страната ни заема в класацията на авторитетната неправителствена организация “Репортери без граници”. След изказването на Борисов депутати от ГЕРБ като по команда обявиха изследването за “манипулативно” и повтаряха, че самите журналисти са си проблем, а не това, че “някой има седем вестника”. Разбира се, името на Делян Пеевски по традиция не бе споменато.

Преди изказването на министър-председателя почвата бе подготвена от медиите на въпросния издател, според които класацията е “една лъжа”.

Две събития, доказващи твърдението на Борисов

ГЕРБ стигнаха дори много по-далеч в прокарването на интересите на Пеевски: те сториха това от парламентарната трибуна. В изненадващо подхванатия в парламента дебат за свободата на словото и управляващи, и опозиция грижливо заобикаляха изданията, които са собственост и се контролират от депутата на ДПС. Погледнато отстрани изглеждаше, че основната задача на народните представители е да прокарат на най-високо ниво именно тезите, подадени им от въпросните медии. 

В същото време - ден преди парламентът да се заеме с оборването на “манипулативната класация”, разкриваща окаяното състояние на свободата на словото в България, стана ясно, че Специализираната прокуратура и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) ще проверяват съдии, които гледат наказателни, граждански и търговски дела, образувани срещу свидетели на прокуратурата по делото за източването на КТБ.

Тук е важно да се знае, че съдът не може да отказва правосъдие - т.е. щом дадено дело е образувано, то трябва да се разгледа. Според законите на България, магистратите не могат да преценяват нищо освен дали искът е основателен. Което означава, че съдът не може да преценява защо е заведено делото и с какви мотиви.

В този смисъл, според авторитетни юристи, цитирани в различни журналистически текстове по темата, анонсираните проверки от прокуратурата и ИВСС не са нищо друго освен опит да се внуши на съда, че даден иск е неоснователен, защото преследва цел, различна от посочената. Ето защо експертите смятат, че подобни проверки са натиск и заплаха срещу съда.

Казано по друг начин: прокуратурата се опитва да контролира действията на съда и да плаши магистрати.

Разбира се, странното хрумване на държавното обвинение изобщо не бе забелязано от законодателната власт. Изпълнителната власт в България също по правило не се притеснява, когато се правят опити да бъдат сплашвани съдии. 

Фактите, с които разполагаме

И ако подредим всички факти, с които разполагаме досега, редом до разкритието на Борисов отпреди четири години, че който държи медиите и съда, той управлява, то коалицията между него и Пеевски е кристално ясна и дори няма опит да бъде скривана. 

От една страна ГЕРБ, начело с Борисов, не направиха никакъв опит да се разграничат от зададения тон на неглижиране на проблемите с медиите в България. Нещо повече – управляващите се включиха с удоволствие в поддържаната теза от ДПС и изданията на Пеевски: след като журналистите не говорят публично за проблема си, значи такъв не съществува. А елементарната логика сочи, че именно мълчанието е символ на страх и то е най-голямото потвърждение на изводите, направени от “Репортери без граници”.

И още нещо: лично заместник-председателят на ГЕРБ Цветанов е разказвал публично как главният прокурор Сотир Цацаров и Пеевски са ходили заедно в кабинета му, докато оглавяваше вътрешното министерство. Всеизвестен е и разговорът “Ти си го избра”, който освети обстоятелствата около избирането на Цацаров за главен обвинител, а именно – номинация, защитавана и лансирана от Бойко Борисов. 

Печална картина

И сега - четири години след прозрението на премиера, че държава се управлява с медии и подчинен съд, ставаме свидетели точно на тази печална картина. Изданията работят като имиджмейкъри на властта и собственика си, прокуратурата намеква на съда, че “трябва да си знае мястото” и то именно по отношение на символното дело за КТБ.

Интересите на Пеевски и Борисов изглеждат напълно защитени. А зад тази коалиция, управляваща с дезинформация и липсващо правосъдие, се подреждат без изключение всички парламентарно представени партии, както и медии, готови да очернят всеки, посмял да ги разобличи, и прокуратура, която може да насочи репресиите си срещу всеки, който не е замълчал след публичния линч на анонимни материали. 

Четири години след като Борисов даде рецептата за успешно управление, приписвана от самия него на Доган, се оказа, че самият Борисов не е нищо повече от статист в същия този сценарий.