Тази конференция започна с една конкретна и истинска история, разказана от представителя на Съвета на Европа Хано Хартиг:

Ще ви разкажа историята на една жена, която се казва Дария. Тя е от Полша. Била отвлечена в Германия и принудена да проституира. Тя успяла да избяга от мъчителите си и била изгонена от Германия. Връщайки се в Полша тя информирала местната полиция за случилото се с нея. След кратък тримесечен престой в дом на непревителствена организация дариа била върната от полицията обратно в родния си град, откъдето били и похитителите й. Тя не поличила нито защита, ноти охрана. Изплашена тя отказала да сътрудничи на полицията. Започналото следствие било приключено поради липса на доказателства.

С тази лична история Хартиг от Съвета на Европа скицира основния въпрос: Как може да се погне на жертвите, за да бъдат заловени извършителите на престъплението? Върху който се концентрира вниманието на участниците в конференцията в Берлин- представители на министерства, служби по сигурността и неправителствени организации от Германия, Полша, Чехия, България и Холандия.

Те избягваха да назовават цифри, защото данните за броя на жертвите са доста различни – има официлани неточни цифри и доста по-високи черни статистики. Едно обаче е сигурно броят на хората, станали жертва на нелегален трафик или на принудетелна проституция нараства. Кои са причините за това?

Ева Мария Велскоп- Дефаа от германското министерство за проблемите на жените и семейството:

Главните причини са първо: безперспективността и бедността на жените в страните, от които идват те. Краткосрочната икономическа помощ не би могла да разреши този проблем. И второ, търсенето на евтина нелегална работна ръка и проституки в целевите страни, в които има примамлив пазар за това, заяви Ева Мария Велскоп- Дефаа.

Нелегалният трафик на хора и принудетелната проституция процъфтяват и защото борбата срещу тях се оказва неефктива. Причините пък за това са в комплексността на проблема: той засяга не само борбата срещу престъпността, но и и опазването на човешките права, и наказателно-правните норми. Например: изправени пред съда жертвите не искат да свидетелстват, защото се страхуват и по този начин индиректно „спасяват” мъчителите си.

Освен това всяка една държава има свой правен инструментариум и подчиняването му на общи правила се оказва доста мъчителна дейност. Шанс в това отношение предоставя конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора. Тя прави ясно разграничение между нелегално пребиваващи и хора-жертви на нелегалния трафик. Само така жертвите не биват връщани автоматично в страната, от която са дошли, а могат да получат първо време за размисъл и второ- право на престой в страната, в която се намират, ако се съгласят да свидетелстват срещу мъчителите си. Конвенцията гарантира и конкретни мерки за помощ и при завръщането на жертвите в родината им. И още: независим контролен орган от експерти ще следи спазването на конвенцията в отделните страни. Ето защо представителят на Съвета на Европа Хано Хартиг твръди:

Това е една всеобхватна конвенция, която обединява превентивни мерки срещу нелегалния трафик на хора, за защита на жертвите, за наказателно преследване на трафикантите и за укрепване на международното сътрудничество.

Досега конвенцията за борба срещу нелегарлния трафик на хора е подписана от 35 от общо 46-те страни в Съвета на Европа, включително и от България. Шест държави са я ратифицирали. За да влезе в действие обаче тя трябва да е ратифицирана от поне десет държави. В Съвета на Европа се надяват, че това ще стане до края на тази година.