Само 450 километра отделят украинската армия от руските сепаратисти в Източна Украйна. Растат опасенията, че Путин няма да се задоволи само с анексията на Донецк и Луганск. Ситуацията около Украйна стана още по-опасна.
Реклама
Украинският съвет за сигурност обяви извънредно положение на територията на цялата страна. То ще важи първоначално за срок от 30 дни, каза Олексий Данилов, секретар на Съвета за сигурност. Възможно е да бъдат въведени и други ограничителни мерки, например вечерен час, както и засилени полицейски проверки на хора и лични автомобили.
"Ситуацията е много заплашителна“, каза германският канцлер Олаф Шолц в интервю за медийната мрежа АРД. Според него Русия е струпала войски по украинската граница, които са достатъчни, за да превземат цялата съседна страна. „Това трябва да се взима много на сериозно и не бива да се омаловажава“, каза Шолц. По-рано вчера той обяви, че като реакция на руските действия Германия замразява газопровода „Северен поток 2“.
Ето къде преминава демаркационната линия, която отделя украинската армия от сепаратистките бойци в Източна Украйна, които Русия вече подкрепя официално.
В самата Украйна също растат опасенията от мащабна руска инвазия. Какво мислят украинците и колко от тях са готови да бранят страната си?
Обхватни санкции срещу Русия
Американският президент Джо Байдън, Великобритания и ЕС обявиха обширни санкции срещу Русия. Те засягат политици, депутати от Думата, олигарси, банки, оръжейния сектор, както и достъпа на Русия до капиталовите пазари. Санкциите влизат в сила още днес (23.2.2022).
Президентът Байдън нарече решението за признаване на двата сепаратистки региона „началото на една инвазия в Източна Украйна. "Ние продължаваме да смятаме, че Русия е готова да отиде и по-далеч и да предприеме масивен военен удар срещу Украйна“, каза Байдън в изявление от Белия Дом. Стана ясно също, че предвидената среща на върха между Байдън и Путин се отменя.
Бившият американски президент Доналд Тръмп обаче нарече действията на Путин „гениални“ и „много хитри“, същевременно увери, че с него начело на държавата, подобно развитие нямало да е възможно.
Путин предприе "прикрита анексия" на част от Източна Украйна
„Признатата от Русия независимост на двата сепаратистки региона в Източна Украйна няма нищо общо с истинска независимост. В случая става дума за прикрита анексия“, казва Гвендолин Засе, директорка на Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин.
Според нея признатата от Русия независимост на Донецк и Луганск е ясно нарушение на международното право. „Русия от 2014 има свое военно присъствие в двете т.нар. „Народни републики“. Но сега това стана съвсем официална политика на Кремъл, обявена и публично, коментира Засе.
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.