Дори да се дотътрите до онкологията с гипсирани крака, там много бързо ще си кажете: „Късметлия съм, нищо ми няма, много съм добре!”. Което едва ли ще улесни катеренето ви по стълбището или ползването на тоалетната, например, но оглеждайки се наоколо, вие мигом ще заживеете с мисълта, че животът е прекрасен и перспективата ви в него е оптимистична.

Когато по юбилеен повод, а и без повод, управляващите внушават, че преминавате през икономическата рецесия леко и безпроблемно, и дори повече, че още преди няколко месеца икономическият катаклизъм в България вече е отшумял, макар и за кратко вие попадате в онази елейна хипноза, която комунистическите шамани майсторски практикуваха повече от половин век и в която продължават да се намират неподозирано голям брой българи 20 години след прехода.

Презареждане?

Щом в почти четиригодишната доказано най-бедна европейска членка България властта си „мери” успехите със своите в момента бедстващи икономически европейски съседки и щом дори проправителствените медии истерично тръбят „Храним гърци и румънци!” или „Гърци ни изядоха сиренето и хляба!”, това подсказва, че не чипът, а старата полупроводникова платка от „Правец-а” на местните „европейски” управници продължава традиционно да дефектира, когато стане въпрос за европейска солидарност, пазарна икономика и обикновен капитализъм.

А камшиците на кризата, всъщност, не удрят „благоденстващия” българин само в драстичното и необяснимо засега повишаване на тока и природния газ, които вече помпат инфлацията, не плющят единствено по гърба на явните и скрити безработни, чийто брой значително надхвърля официалните десетина процента, не омаломощават и без това хронично недофинансираните общини, инфраструктура, промишлено производство, здравеопазване, култура. Камшиците продължават да осакатяват през този най-лек, според премиера, „воайаж през кризата” и бъдещето на нацията.

Честит рожден ден, кабинет!

Единствено демографският срив ли е причина за това, че повече от половината българи никога не са попадали в интернет-пространството; че близо 30 на сто от населението не е прочело нито една книга през последната година, че същият процент ученици остават напълно неграмотни, защото поради немотия на родителите отпадат от училище, а много от останалите, според европейски изследвания, са полуграмотни в резултат на слабото образование?

Как ще излязат от окото на кризата хронично болните, които не могат да си позволят прескъпите и дефицитни лекарства и които тези дни предупредиха, че ще търсят убежище в европейските посолства в София с убеждението, че в родината си са подложени на геноцид?

Отговори няма. А и не са нужни. По-важно сега е българинът да притвори очи срещу юлското слънце и да се радва! На „непоносимата лекота” на кризата. По Кундера, естествено…

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев