Бъдещите коалиционни партньори - ХДС/ХСС и Партията на свободните демократи - просто проспаха първата седмица от съвместната си работа. Едва успяха да съставят своите преговарящи екипи и да определят няколко дати за сондажи, като че ли от месеци насам не знаеха, че искат да съставят общо ново правителство. В деня, в който започват коалиционните преговори, всички се държат така, сякаш става дума за обикновена смяна на мнозинствата, след която автоматично ще настъпят кадрови промени в партиите и естествено ще се стигне до детайлирани коалиционни преговори.

Балансирането ще е трудно

Само че намаляването на броя на гласовете за големите партии, загубата на членове и не на последно място ниската избирателна активност са неща, които ще занимават новата коалиция и след този мандат. Случващото се на вътрешнополитическата сцена след изборите е само предвестник на това, което ни очаква. Федералната канцлерка Ангела Меркел като че ли е склонна на някои компромиси, което от своя страна може да доведе до дълготрайно разочарование сред поддръжниците на партиите посестрими ХДС/ХСС.

Меркел не благодари на лидера на свободните демократи Гидо Вестервеле за това, че в предизборната кампания той категорично изключи коалиция със зелените и социалдемократите. Вярно, благодарностите не са категория в реалната политика, освен това консервативният съюз на Меркел имаше и други две опции за бъдеща коалиция, а либералите - само една. Партията на свободните демократи от своя страна създава впечатлението, че все още няма пълно доверие в младия си председател. Преговорите води старата гвардия - Геншер, Золмс, Брюдерле. Възходът на младия министър на икономиката от ХСС цу Гутенберг явно не е пример за подражание сред либералите.

Какво всъщност се случи на изборите?

Избирателите и тези, които не отидоха до урните, напаснаха досегашната германска партийна система от две големи и няколко малки партии към реалностите на съседните европейски държави. Големите вече не са "големи" и малките вече не са "малки". Изгревът на "Пиратската партия", която без традиционната предизборна кампания и без известни представители успя да получи два процента от гласовете, показва колко непредвидими са станали съотношенията в германския политически ландшафт. Професионалният политик, който цял живот се застъпва за общото благо, е сякаш вече символ на отминали времена. А на акции като преминаването от политиката в енергийния бизнес на Герхард Шрьодер и Йошка Фишер може да се гледа като на авангардизъм.