Животът в Уганда поскъпва - с това обяснение депутатите в страната си вдигнаха заплатите с цели 40 процента. А и преди увеличението те получаваха сто пъти повече от обикновените граждани, съобщават медии. При това Уганда не е изключение - и в другите африкански държави политиците се радват на неимоверно високи доходи.

Част от заплатата е за социални цели

Последното увеличение на депутатските заплати в Уганда натовари бюджета и данъкоплатците с над 15 милиона евро. Депутатът Питер Огванг от управляващата партия "Национално съпротивително движение" дори заяви пред местните медии, че заплатите и необлагаемите надбавки не стигали, тъй като политиците правели с тях инвестиции в избирателните си райони и поемали разходите на закъсали избиратели. "Хората не бива да ни съдят, че сме добре платени", каза той.

Аргументът, че африканските политици плащат от джоба си различни социални разходи на своите избиратели, не е нов. Но какви са фактите? Всеки депутат в Уганда, а те са общо 459 на брой, получава между 3 500 и 7 000 евро месечно, в зависимост от отдалечеността на избирателния му район от столицата Кампала. Сиси Кагаба е адвокатка и ръководителка на една независима организация, която се бори срещу корупцията в Уганда. "Увеличенията на заплатите са нечестни", казва тя пред Дойче Веле и обяснява:

"Вярно е, че гражданите се обръщат към своите избраници, когато нямат пари, за да платят училището на децата си или за транспортирането на някой болен, например, но разточителният стил на живот на депутатите сочи, че могат да си позволят и още по-големи разходи, без да обеднеят. Освен това никак не е ясно кой политик действително помага на нуждаещите се граждани и с колко пари", казва адвокатката. Представителите на народа би трябвало да служат за пример, вместо да злоупотребяват със служебното си положение, убедена е Кагаба. "Да се използват като аргумент разходите за живот и цените на бензина е цинично, тъй като всички ние живеем в един и същи свят и предизвикателствата пред нас са едни и същи", добавя тя.

Как се отнасят хората в Уганда към този проблем? "Те не могат да направят нищо, тъй като протестите не са разрешени", обяснява младата адвокатка. Но социалните медии преливат от недоволство, мнозина се обаждат и по време на радиопредаванията и критикуват политиката на парламента по отношение на депутатските заплати, посочва Кагаба. Но няма политическа воля за промени, подчертава тя.

Навсякъде е едно и също

Опитите за намаляване на заплатите са изключение. Един от малкото положителни примери е от Буркина Фасо, където преди няколко години депутатите гласуваха за това заплатите им от около 2 500 евро месечно да бъдат намалени наполовина. И кенийският президент Ухуру Кениата обяви след преизбирането си през 2017-та съкращения с 15 процента - както на депутатските заплати, така и на неговата собствена. Но инициативата се превърна във фарс: парламентаристите излязоха на протест и в крайна сметка всичко си остана по старому. Депутатите от Кения и сега са сред най-добре платените в Африка - наред с колегите си от Южна Африка и тези от Нигерия.

В тази страна доходите на политиците от години са най-високите. В богатата на нефт държава доходите на глава от населението възлизат на 4 500 евро годишно, а депутатите получават по около половин милион евро годишно – т.е. сто пъти повече от обикновените граждани. По сходен начин стоят нещата и в Централноафриканската република, и в Уганда, посочва Хайнрих Бергщресер, експерт по проблемите на Африка.

Фасадна демокрация

В бедното кралство Лесото депутатите получават по 1 800 евро месечно, а доходите на глава от населението в тази страна са твърде ниски - възлизат на едва 2 700 евро годишно. Малката, но богата на диаманти Ботсвана има по-високи доходи - средно по 13 400 евро на човек годишно, но политиците и там получават по 1 800 евро месечно. "Извън заплатите си обаче те получават различни добавки", изтъква Бергщресер. Според него, по отношение на доходите на политиците цари пълна непрозрачност.

Той е убеден, че през последните 30 години разликите в заплащането на "управляващи и управлявани" са нараснали на много места. Демокрацията в Африка е сравнително млада, казва той: "Желанието за повече свобода доведе уж до създаването на демократични структури, но те са само фасада, която се показва пред чужденците, за да се демонстрира, че има процес на демократизация." Благодарение на това от чужбина продължава да пристига финансова подкрепа, но африканските елити не допускат тя да стигне до населението в техните страни.