"Мисля, че съществува и тази невероятна индивидуална реклама: приятели, които цениш, ти казват: "Ама как, не си ли чел още тази книга?! Непременно я прочети." И ти още от първата страница си някак обсебен от четивото", казва Гудрун Фендрих, говорителка на издателство "Кипенхойер и Вич". Самата тя е запалена читателка. Само че в случая има предвид не книга на нейното издателство, а трите книги, които понастоящем всички четат: трилогията на шведския автор Стиг Ларсон "Милениум", която междувременно се качи на второ място в световния барометър на бестселърите, както съобщава Buchreport.

Стиг Ларсон не доживя огромната си слава - той почина вследствие на инфаркт през 2004 г., преди публикуването на криминалните му романи. Но не толкова трагичната история на автора е причина за успеха на неговите книги. Читателите явно харесват необичайното разследващо дуо: един борбен журналист и една компютърна хакерка; двама единаци в големия град, които с обществено-политически нюх се впускат по следите на престъпленията и корупцията в глобалния свят. През 2007 г. в Германия излезе първата част от трилогията, през 2008 г. - следващите две. Едва сега обаче трилогията привлече вниманието на читатели и критици.

Ефектът на рекламата "от уста на уста"

"Това е класическият успех на препоръката - за успеха на трилогията допринасят по-скоро препоръките от уста на уста, отколкото рецензиите в печата." Според Гудрун Фендрих има две категории успешни книги: едните биват препоръчвани от читател на читател и сами си пробиват път към успеха, докато другите привличат специалното внимание на медиите. Издателствата са тези, които трябва да привлекат интереса на журналистите.

"Само рекламата, в класическия смисъл на думата, не може да доведе до успех. Рекламата, анонсите, радио-рекламата могат да имат по-скоро подсилващ ефект", казва Фендрих.

Важен е добрият нюх

Само че за да се намери историята, която ще се окаже интересна за много широк кръг от читатели, за това се изисква истински нюх. Издателите не винаги се оказват прави в прогнозите си. Известен пример е невероятният успех на "Хари Потър"; Елизабет Руге от издателство "Берлин": "Във всеки случай Роулинг дълго търси издател, който да публикува книгата й - и много издателства я отхвърлят, докато най-накрая лондонското "Блумсбъри" се съгласява да я публикува. Само че отначало я издава в съвсем малък тираж, тъй като никой не предполага, че "Хари Потър" ще има такъв успех."

Изненади винаги има

Понякога нещата се развиват другояче. Например с романа "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни, излязъл през 2003 г. и оглавяващ световната класация на бестселърите. Междувременно от него са продадени 20 милиона екземпляра. Ръкописът е бил посрещнат възторжено от много издателства. Всъщност, историята, която се разказва в романа, не привлича от пръв поглед, тя в никакъв случай не обещава ведро развлечение. Независимо от това, "Ловецът на хвърчила" е публикуван почти едновременно в много страни.

Не само този пример показва, че глобалният успех на дадена книга е трудно предвидим. Не е достатъчно просто издателствата да залагат на известни автори. Често тъкмо неизвестни автори покоряват читателите си с дебютни книги. Но такива автори са по-скоро рядкост. И в повечето случаи съответният писател е пожънал доста успехи в родината си, преди да успее да привлече вниманието на чуждите издателства.

Автор: Кристел Вестер/Бисерка Рачева /Редактор: Емануил Видински