Какво се случва в момента в Македония? Граждански протест ли е това, което наблюдаваме, или продължение на политическите битки за власт, маскирани като изблик на обществено недоволство?

Борис Георгиевски: Това, което се случва в Македония, представлява широк граждански протест, който въвлича все повече различни граждански и политически движения. Този протест е насочен срещу един авторитарен и корумпиран режим, който управлява страната вече 10 години. ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски успяха почти напълно да партизират държавата, слагайки ръка върху всички държавни институции, съдебната власт и медиите. Недоволните сега искат свобода, правда и равенство. Техният протест междувременно получи името "Шарена революция" – тъй като участниците в антиправителствените прояви започнаха да боядисват построеното в рамките на проекта "Скопие 2014". За този проект Груевски похарчи 600 милиона евро от парите на данъкоплатците, при това в изключително неподходящ момент, когато не стигат пари за ключови сектори като здравеопазването, образованието, инфраструктурата и т.н.

А какво могат да постигнат тези протести? Имат ли те заряд да доведат до смяната на властта?

Борис Георгиевски: Въпросът не е дали, а кога Груевски и ВМРО-ДПМНЕ ще сдадат властта, и какви ще бъдат политическите последици от това за Македония. Протестиращите имат няколко искания, едно от ключовите от които е за отмяната на подписаната от президента Георге Иванов политическа амнистия в страната, както и за нови, честни и демократични избори. Именно решението на държавния глава от 12 април да помилва 56 политици, срещу които има съмнения за корупция, възпламени народното недоволство. Едно от ключовите условия за провеждането на честни избори, а именно изчистването на избирателните списъци, обаче още не е изпълнено. Заради това демонстрантите настояват за отлагане на изборите, насрочени за 5 юни.

Изглежда, че Груевски е склонен да рискува, защото той очевидно е наясно, че щом се прости с властта, той, както и голяма част от неговите приближени, могат да стигнат до затвора. Засега не се очертава изход от ситуацията и най-вероятно ще се стигне до някаква форма на преговори. Възможно е в тях да се включи като посредник и международната общност - в лицето на ЕС и САЩ.

Ще повлияят ли тези протести по някакъв начин на българо-македонските отношения?

Борис Георгиевски: Протестите нямат такова пряко въздействие върху двустранните отношения, но се отразяват на отношенията между Скопие и Брюксел. А България е членка на ЕС. Мисля, че не беше никак случайна репликата на българския премиер Бойко Борисов, че не си говори с Груевски. По-късно разбрахме също, че ЕС обмисля дали да не оттегли препоръката си за започване на официални преговори за членство на Македония и дори за налагане на санкции срещу определени македонски политици. В този смисъл международната общност, в т.ч. България като част от ЕС, играят ключова роля за решаването на политическата криза в Македония. Никоя страна в региона няма интерес от това да продължи дестабилизирането на Македония. Още повече на фона на бежанската криза никой не желае да има съсед, който да е управляван почти авторитарно.

А какво да мислят българите, които трудно се ориентират в сегашните протести в Македония? Кое би било най-доброто решение за тях като непосредствени съседи и най-близки братя на македонците?

Борис Георгиевски: Мисля, че България има интерес от това в Македония бързо да бъдат възстановени демокрацията и правовата държава. Надявам се, че политиците в Скопие и София скоро ще загърбят различията си и ще заработят за подобряване на отношенията между двата народа, вместо да продължават да се карат за миналото. Прекалено дълго вече историческите спорове парализират двустранните отношения. Връзките между обикновените хора в двете страни са в пъти по-добри от тези в политиката и икономиката. От векове насам македонци и българи живеят заедно, разбират се и търгуват помежду си. И в този смисъл политиците има какво да научат от тях.