Европейската статистическа служба оповести тези дни, че през февруари над 17 милиона души в 17 европейски страни са били без работа - един твърде тъжен рекорд. Средно за Европейския съюз нивото на безработицата възлиза на 10,2%, което отговаря на 24,6 милиона безработни.

Информацията за положението на европейския пазар на труда може да се тълкува като закъсняло ехо на съмнение в думите, казани от канцлерката Меркел през декември. Тогава тя заяви, че Европа ще излезе от кризата по-силна, отколкото беше преди тя да се разрази. По отношение на Германия Меркел може и да излезе права (нещо подобно тя беше казвала и преди). В момента Европа се диви на второто германско икономическо чудо. По отношение на ЕС и валутния съюз обаче, в момента преобладават съмнения и скептицизъм: кризата има стратегически последствия, почти всички от които са в общи линии отрицателни.

Британският въпрос

До този извод, който отива много по-далеч от баналната констатация, че дълговата криза е засегнала много тежко ЕС, стига и Центърът за изследвания по въпросите на сигурността към Техническия университет в Цюрих. Според проучването, озаглавено "Стратегически тенденции 2012", вследствие от заболяването на Европа съотношението на силите в ЕС трайно се е променило, и то така, че ролята на ЕС като стабилизационен фактор се оказва трайно накърнена. Освен това дълговата криза е ускорила дългосрочното глобално изоставане на Европа.

Общата външна и военна политика се посочва като пример за безсилие, намаляващи ресурси и отслабващо доверие сред партньорите от ЕС. Кризата е оставила следи и в полето на отбраната, където се прогнозира спад на военните разходи.

Очевидно кризата е усилила процеса на изместване на влиянието в посока към отделните страни-членки. Според швейцарските автори никога след края на Втората световна война тежестта на Германия не е била по-голяма. Огледалното отражение на това развитие е относителната слабост на Франция и Англия. Ако "германският въпрос" е актуален, то "британският въпрос" е два пъти по-актуален: на Острова евроскептицизмът е извънредно популярен, правителството в Лондон самó се маргинализира, а наблюдателите смятат, че идеята за излизането на страната от ЕС не е повече една обикновена химера.

Всичко е икономика

Ако добавим към казаното увеличаващото се разстояние между Севера и Юга, между кредитори и длъжници, малки и големи страни, то резултатът може да бъде само един - много, много неувереност. И това не е всичко: правителствата на страните извън евро-зоната се опасяват, че Съюзът може да се изроди в едно двукласово общество, което ще разбие неговото единство. Тази опасност е също така реална, както и намаляващата подкрепа на избирателите.

Европейците трябва колкото се може по-скоро да преодолеят сегашната си неувереност. Следователно трябва да овладеят дълговата криза - което няма да стане от днес за утре. Освен това те трябва да се откажат от идеята за нов конституционен кръг. Последният опит в това отношение, т.н. Лисабонски договор, днес се преценява като разочароващ дори от онези, които преди го превъзнасяха до небесата. Икономиката е и си остава централният въпрос.

АГ, ДПА, ФАЦ, С. Гяуров; Редактор Е. Лилов