Изследването не разкрива нищо ново. Дори не е изненада, че много турци, живеещи в Германия, се дистанцират от страната. Факт е, че сред младите турци в Германия се засилва тенденцията да се обособяват в свои групи и демонстративно да изповядват своята религия.

Вината не е тяхна

Какво друго им остава след толкова много безсмислени дебати за исляма през последните години, след твърденията на Тило Сарацин, че "Германия се самоликвидира" и неонацистките убийства? Не бива да се игнорира и консервативното отношение към хомосексуалността, нито маргинализирането на атеистите и евреите.

Това отношение, което води до дискриминация по улиците или в училищния двор, би трябвало да се преобърне. Интеграционните способности на най-голямата група мигранти в Германия не би трябвало да се поставят под въпрос, по-скоро Германия трябва да се запита къде се е провалила интеграционната й политика. Иначе казано - крайно време е борбата срещу дискриминацията да бъде подхваната сериозно.

Успешната интеграция - само на книга

Само преди две седмици проучване на Федералната антидискриминационната служба показа, че дискриминирани на трудовия пазар и в сферата на образованието се чувстват не само много граждани с турски корени, а и много от имигрантите от Африка, Азия и Латинска Америка.

При това положение няма нищо чудно, че много млади турци възхваляват Турция и се замислят да напуснат Германия. За момента Турция преживява изключителен икономически подем, който прави страната много привлекателна. А в Германия политиците и икономистите едва ли са във възторг, че мигрантите от второ и трето поколение, които са получили образованието си във Федералната република, възнамеряват да се изселят. По-нататъшното им отчуждаване може да бъде предотвратено само с активни политически мерки. Но докато федералното правителство смята, че германски паспорт може де бъде получен едва "след успешна интеграция", не бива да се чудим, че много мигранти не се идентифицират с тази страна.

АГ, ДПА, ТАЦ, К. Цанев, Редактор: Б. Михайлова