За приятелите на Москва е точно толкова трудно да запазят суверенитета си спрямо Русия, колкото и за нейните врагове. Украйна, Полша, балтийските, кавказките и централноазиатските държави знаят това може би най-добре. Но има и една страна, която е била готова доброволно да отстъпи държавния си суверенитет - Тодор Живков излиза цели три пъти с предложението да обедини България със Съветския съюз. Затова и държавата бива наричана 16-а съветска република. В продължение на десетилетия аспектите на идеята са държавна тайна - но в контекста на конфликта между Русия и Украйна изглеждат по-актуални от всякога.

Да се обединим със СССР!

През 1963-а година Тодор Живков, който е министър-председател и лидер на Българската комунистическа партия БКП, форсира идеята за обединение на България със Съветския съюз. На четвърти декември 1963 година на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков заявява: „В следваната от нас линия на максимално сближаване крайна цел е обединението със Съветския съюз". Само ден по-късно по указание на Живков ЦК се обръща писмено към съветския държавен и партиен ръководител Никита Хрушчов с предложението за икономическо и политическо обединение. В писмото се казва: „Перспективата Народна република България да се сближи все повече със Съветския съюз и двете народни стопанства постепенно да се обединят е залегнала не само дълбоко в сърцата на българските комунисти, но се споделя и от огромна част от нашия народ (…) Естествено не очакваме НРБ да бъде приета веднага в семейството на съветските народи. Присъединяването трябва да бъде предхождано от изпълнението на необходимите икономически, политически и идеологически предпоставки".

Това, че предложението на Живков за „сближаване" и „обединение" съдържа конкретни детайли само по отношение на икономическото сътрудничество, има съответното основание: България е във фалит. Още през 1960 година България трябва да продаде всичките си златни резерви, за да избегне заплашващия я държавен банкрут. Лошото икономическо планиране, липсата на суровини и катастрофалните последствия от принудителната колективизация си казват думата. Твърденията на българските другари в писмото им до Хрушчов, че тяхното „предложение за по-нататъшно сближаване на двете икономики в никакъв случай не произтича от национално ограничените, егоистични интереси", е чиста лъжа. Което е напълно ясно и на Хрушчов. Поради това единствената реакция от Москва е да предостави на България нов кредит от 300 милиона рубли. И призивите за „обединение" тутакси секват.

Нефт и пари срещу суверенитет

Газът и нефтът са основни инструменти на руската външна политика, с които Москва заплашва суверенитета на другите държави. А комунистическа България под ръководството на Тодор Живков е готова да използва държавния суверенитет като разменна монета. Когато през 1973 - годината на петролната криза - българският външен дълг достига един милиард щатски долара, Живков отново търси помощ от Москва. И отново издига идеята за обединение със Съветския съюз, иска „нова фаза в българо-съветските отношения". На 20 септември 1973 съветският лидер Леонид Брежнев прави традиционната си годишна визита в България и Живков му представя дълъг списък с икономически искания. Включително: моля за 18 тона допълнителен нефт под пазарните цени. Понеже Брежнев се бави с отговора, Живков пак вади предложението за „сближаване". И играта отново заработва - България получава съветска помощ, макар „сближаването" да не се превръща в нищо повече от политическа реторика.

Не е известно как точно е възприемал Брежнев игричките на Живков за възможното присъединяване на България към СССР. Но когато през август 1978 година Живков пристига на посещение в Москва, всичко се потретва: Живков иска гаранция за получаването на евтини съветски нефтени доставки в следващите 12 години, а когато и този път Брежнев се забавя с отговора, Живков му предава писмо, съдържащо идеята за „всестранно политическо сближаване на двете страни". То е трябвало да доведе дотам, че двете „да функционират като единен организъм". Брежнев обаче почти не реагира и казва, че трябва да обсъди въпроса в Москва.

Покерът с националния суверенитет

Разбирането на Живков за националния суверенитет е своеобразно. На пленума на ЦК на 31 юли 1963 година той казва: „Разбирането на народа за суверенитет е да има какво да яде и да оцелява. Това е суверенитетът: щастието и добруването на народа. Именно затова работим". В писмото до Хрушчов дори се казва: „Близката свързаност между България и Съветския съюз в никакъв случай няма да е намеса в развитието на нашата нация и нейния суверенитет, а точно обратното: тя ще е условие за по-големия разцвет на нашата нация и за укрепването на нашия суверенитет". Един от известните български пропагандни лозунги от 70-те и 80-те години на миналия век гласи: „Любовта към Съветския съюз е висша форма на патриотизъм".

Тази пропаганда и до днес влияе на мнозина българи, коментира кореспондентът на ДВ Георги Ангелов. По българската телевизия руската посланичка Елеонора Митрофанова определи „общата история" като „един от най-важните фактори в нашите отношения". Очевидно много българи споделят това мнение. В допитване на „Нова телевизия" от 20 февруари 2022 година на въпроса „На кого вярвате в конфликта Русия - НАТО?" над 61 процента от анкетираните са избрали Русия. 

Само тактическа маневра на Живков?

Все пак доколко сериозни са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг, както споделя неговият политически съветник Нико Яхиел през 1998 година, Живков се шегувал: „И какво сега, ще станем ли 16-а република на Съветския съюз?". А и фактът, че предложението за „обединение" така и не стига доникъде, говори за това, че става дума за тактическа маневра на Живков. За него суверенитетът на България е само един чип в играта на покер за още кредити и нефт от Съветския съюз.

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.