Разузнавателните служби в правовите държави имат вроден дефект: в името на една от своя гледна точка добра кауза те понякога са принудени да нарушават законите. И то не само законите на „вражески държави”, но и тези на собствената си страна. Правят го най-вече в рамките на тъй наречените „специални операции”, чиито цели и методи са, първо, в разрез със закона, с определени парламентарни забрани или пък с международното право; и второ - могат да им навлекат отрицателен отзвук в медиите. Става дума за политически мотивирани саботажи, поръчкови убийства, дори преврати - все доста злокобни дейности, които нямат почти нищо общо с класическия шпионаж, съсредоточаващ се най-вече върху набирането и анализирането на информация. Колкото до тайните служби в недемократични и неправови държави - те нямат проблем нито със законите, нито с медиите, поради което пипат значително по-грубо.

Кратка история на "специалните операции"

Една от най-известните е убийството на Лев Троцки през 1940 г. по поръчка лично на Сталин. По време на Студената война специалните операции достигат до истински разцвет. КГБ и „братските служби” първо унищожават (включително и физически) опозицията в Източна Европа, а по-късно не пропускат нито една открила се възможност да инсталират някъде просъветски режим или да ликвидират „неудобни” хора като Георги Марков или двойния агент Александър Литвиненко.

За разлика от КГБ, американското ЦРУ по принцип трябва да зачита върховенството на закона, но независимо от това също провежда редица спорни операции: заговорите срещу иранския премиер Мосадек и срещу президента на Гватемала Гусман, убийството на Че Гевара в Боливия, опитите за убийство на Кастро в Куба. И, разбира се, аферата „Иран-контри”, за която сега ни припомнят "Панамските документи": през 1986 г. ЦРУ доставя оръжие на ембарговата държава Иран, а в отплата получава посредничество за освобождаването на американски заложници в Ливан, плюс пари, с които финансира въстанието на „контрите” срещу просъветското правителство в Никарагуа.

Тъкмо тази афера онагледява последствията от вродения дефект на демократично контролираните тайни служби. Когато техните специални операции нарушават действащи закони, няма как официално да се отчете харченето на бюджетни пари. Но тайните служби затова са тайни служби: за да намират заобиколни начини. В новия сериал „Нощният мениджър” по едноименния роман на Джон Льо Каре, ЦРУ и британската МИ6 без да им мигне окото въртят нелегални оръжейни сделки, за да си пооправят бюджетите. Да, това е литература и кино, но същото се случва и в реалния живот. Доказват го както аферата „Иран-контри”, така и сегашните разкрития на журналистите, насочващи включително към исландски бизнесмен с няколко офшорни фирми в Панама, който търгувал с оръжие по поръчка на ЦРУ.

Опасност от подхлъзване

Онези тайни служби, които не се намират под демократичен контрол, са още по-безцеремонни в своите бизнес-дела. Търговия с оръжие и с наркотици, контрабанда, ембаргови сделки, кражба на технологии, та чак до метафоричните български „куфарчета с пари” - в репертоара на КГБ и братските ѝ Държавни сигурности не липсва нищо. И тъкмо от този исторически опит сме длъжни да извлечем една важна поука за бъдещето. Тайните служби не бива да имат достъп до никакъв бизнес и печелене на пари. Особено днес, когато искат активно да се борят срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Защото с ресурсите, с които разполагат, те лесно могат да се подхлъзнат и вместо за добрата кауза, да започнат да работят за собственото си финансиране и за лично облагодетелстване. А за едно демократично общество самофинансиращите се шпиони са истински кошмар.