Коментар от Мирела Иванова:

“Изгониха семейство от жилището му заради 500 лева.”

След разтърсилите света младежки безчинства и бунтове в Англия видяхме и един добър урок, който правосъдната система на Острова ни изнесе. Ситуацията не просто бе овладяна, но вандалите получиха бързи и ефективни присъди от денонощно работещите съдилища. Мнозина се питаха по време на погрома: възможно ли е в България да се породи и осъществи подобно масово недоволство, да се събуди потребителският гняв на гетата, каквито в страната несъмнено съществуват полупремълчавани, оставени на собствения си тягостен и затворен в мизерията живот?

Вещанията бяха от най-различно естество, но за сметка на това отговорът на въпроса би ли могъл българският съд да заработи със същата стахановска самоотверженост и бързина в името на обществото е еднозначен: НЕ. Дори ми се струва, че и никой не си задава този въпрос, тъкмо защото е риторичен.

Крепостта "Съдебна власт"

Отвъд упреците на изпълнителната власт, които вероятно изглеждат недопустими за юридическото съсловие, отвъд критичните доклади на Европейската комисия, четени от всекиго според угодата му, налице е и общественото мнение. Уви, с него овластените рядко се съобразяват. Но тъкмо то изразява цялото отчайващо недоверие в държавните институции, независими властови системи и стожери на някакъв що-годе общоприемлив от човешка гледна точка морал.

Ще отида и по-далеч в твърденията си: повечето българи, сред които съм и аз, са убедени, че съдебната власт е затворена кастова крепост, в която гражданинът няма шансове да проникне и да получи справедлива и навременна подкрепа. Законите сякаш защитават престъпната дейност и толерират погазилите закона, членовете и алинеите формулират правото на страната на силния, арогантния и богатия. Освен публично известните казуси на неосъдени крупни аферисти и измамници, непрекъснато биваме свидетели на случаи, в които редовите българи стават жертви на бездействието на съда или криворазбраното му буквоедство.

"Частните" случаи като обобщение

От години пред очите ми се разиграва драмата на една интелигентна жена, измамена в резултат на отзивчивостта си. Тя успя да разобличи схемата, сама да издири извършителите, подмятана и премятана от дознатели, прокурори и прочие правоохранителна машина.

Едни я сваляха, други й искаха пари за бензин, за да свършат работата си, трети се съюзяваха с измамниците. Папката й с жалби и преписки сигурно вече е хиляда страници, но удивителен е фактът, че постановленията на висшестоящите в системата биват бламирани на по-ниско ниво и така не се случва нищо, освен омагьосаният кръг на абсурда.

Семейство в Кърджали с две невръстни деца пък, освен че плаща почти на два пъти апартамента си, е на път да го изгуби заради 500 лева и престараване на частен съдебен изпълнител. Самотна майка на 10-годишно момченце в София, въпреки спечелени дела, не успява да се пребори за правото да живее в бащиния си дом. Темата за имотно ограбените възрастни хора, нотариалните измами със земи и жилища са отделна всекидневна епопея в строителството на съвременна България.

Питам се защо се стигна до това обезчовечаване на законността и докъде може да ни отведе то редом с икономическата несигурност? До дъно, от което ще се оттласнем нагоре или до пълна нравствена деградация, в която саморазправата и самоунищожението да се превърнат в основни жалони на живота ни тук и сега?

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев