Книгата на Диму, озаглавена "Нещастието да си грък", предизвиква както въодушевлението на читателите, така и неприязънта на гръцките националисти. В което няма нищо чудно, като се имат предвид изречения като това: "Гърците гледат на собствената си държава така, като че ли все още е турска провинция. И са прави". А за гръцката църква е написано, че в последното столетие вярно и предано е служила на мнозина господари, както и че: "Другите народи имат религия. Ние имаме папи".

Хора без лице

Книгата на Диму обаче е нещо много повече от подбрани афоризми. Тя развива идеята, че ако нещастието бъде дефинирано като несъвпадение между желания и действителност, гърците определено би трябвало да бъдат определени като най-нещастния народ: "Който и да е народ, ако произхождаше от древните гърци, по презумпция щеше да е нещастен. Освен ако може да ги забрави или надмине."

И макар опитите за забравяне на древните гърци да не минават напълно безуспешно, новите гърци - според Диму - са хора без лице. "Не заради това, че нямаме лице. А защото не се осмеляваме да се погледнем в огледалото. Докарани сме дотам, че да се срамуваме от истинското си лице. Мразехме се, понеже не сме високи и руси, и защото нямаме класически гръцки профил като Хермес от Праксител. Мразехме и съседите си, тъй като приличаме на тях..."

Диму, който дълго време живее в чужбина, включително в Германия, вижда през 1975 година сънародниците си като жертви на остарялата образователна система: "Гръцкото образование е механизъм за масово насилствено захранване със знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподаватели."

Гръцкият Закон на Паркинсон

Все пак би трябвало непременно да се отбележи следното: Диму обича своите гърци. Затова и е толкова строг към тях. Този, който днес разгърне неговата книга, ще се натъкне на многобройни неща, които днес естествено отдавна са надминати. Например формулираният от Диму гръцки Закон на Паркинсон: "Двама гърци правят за два часа - поради разногласия - това, което един грък прави за един час". Или: "В корените на гръцкото нещастие са двата национални комплекса за малоценност. Единият е във времето - към предците. Другият е в пространството - към "европейците". Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални."

"Гръцката икономика се опира основно на приблизително 30 големи фирми, които всичките зависят от една банка, която на свой ред зависи от държавата", пише още Диму. По неговите думи: "Докато половината гърци полагат усилия да превърнат Гърция в една чужда страна, останалата половина са я напуснали." Скептикът Диму и до днес продължава да се занимава с въпроса за идентичността на страната. И прави опити да обясни отсъствието на достатъчно самокритика:

Гръцкото катапултиране

"Гърците не са преживели нищо от събитията, които са превърнали Западна Европа в това, което е днес - нито Ренесанса, нито Реформацията, нито Просвещението, нито Френската революция. Те просто са били катапултирани от Средновековието /в което са останали да живеят до освободителната война през 1821/ в новото време.

Но преди да критикуваш нещо, трябва да се опиташ да го разбереш. Гърция е много млада страна, няма и 200 години зад себе си. Западната демокрация е нещо ново за нас, както и рационалната организация на обществото. Виждам, че младите поколения мислят много по-рационално, всичко постепенно ще се промени, но не за един ден", казва Диму.

Nikos Dimou: Über das Unglück, ein Grieche zu sein, Kunstmann Verlag

АГ, ФАЦ, ММ, ЯП, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел